Баба все ми казваше:
- Като умра някой ден, не искам с майка ти да носите черно. Млади сте, не ме жалете чак до четиридесетия ден.
А аз все и отговарях:
- Бабо, ти ще живееш вечно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Памела Все права защищены
БогданаКалъчева
Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
Greg
Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...
Katriona
Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
Plevel
Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
