„Залез слънце. Градът се огрява в цвят синьо. Чашата със следи на алкохол и червило, полата на гърба на стола, светлината, шепотът на колите, съблазнителният поглед на голата жена, всичко това композира една балада за саксофон, бавна и топла”.
- Харесва ли ти?
- Да, много е красиво.
- И ти си много красива.
Приближава се, сяда зад нея в леглото и почва да я целува по шията, раменете, ръцете. Гали гърдите ù. Дърпа я леко и тя ляга. Почва да я целува по тялото. После спира.
- Не участваш... Искаш ли да играем една игра?
- Каква игра?
- Можем да я наречем играта на истината.
- Детски глупости.
- Айде. Ти си първа.
- Ти си този, дето иска да играе. Ти си първи.
- Добре, но трябва да отговаряш само истината. Наистина ли ти харесват нещата, които пиша? ...