..болката преминаваше като електричество през всяка клетка на тялото.Умът отказваше да асимилира такова голямо количество болка на куп...в очите пробляснаха милион светкавици и след това се потопиха в червена мъгла.Внезапно конвулсиите прерастнаха в гърч..

Майчината милувка толкова нежна и красива.Погледът обгърнал те с топлина,гласът който те гали,ръцете които лекуват с допир..Спомени кръжейки като вихрушка помитаща реалността...Ухания примесени с наслада и радост,мъка и любов.Спомени..редейки се ту бавно и цветно ту мигновенно оставящи пътека от звезди....

ВРАБЧЕТО
..мънистените очи преливащи в мастилено и нежната перушина.Врабчето сякаш се присмиваше на света.То подскочи игриво и изпърха с крила.Врабчето беше свободно.Щастие преродено във врабче.То не се присмиваше на живота а плуваше в него летейки..

МОМИЧЕТО
..походката оставяща светлина.Безбрежността на реката която извираше от очите и.Копнеж нарисуван с устни по челото като пареща следа.Момичето стоеше изправено и вятърът си играеше с теменужения аромат на косите му..

МОРЕТО
..белите вълни отнасящи далечния хоризонт в измуруденозелени дълбини.Прохладата която те кара да пиеш от нея ненаситно.Безбрежността на безсмъртието която залива сухата пътека на ежедневието.Искрящи пръски избухващи в перли...


..буря от тъмнина преминаваща с писък в нищо.Тишината загуби значението си...