- Добър ден, дядо – каза едно младо момче, минавайки покрай задремалия на пейката дядо Пенчо. Той дигна уморен поглед към младежа.
- Добър да е – отговори дядо Пенчо, не откъсвайки поглед от момчето – Чий внук си ти? Не мога да те позная. Май не съм те виждал досега или пък отдавна си излезнал от града и те помня като дете.
- Не си ме виждал, дядо. Аз идвам от по-далече. Обичам да пътувам из България. И така стигнах до Берковица – с весел глас рече момчето.
- И хареса ли ти тука? – попита го дядо Пенчо.
- О, много. Центърът е прекрасен. Часовниковата кула и старите къщи. Видях и къщата на дядо Вазов. Толкова е тихо и спокойно тук. Чудесен е градът – дядо Пенчо го погледна въпросително.
- А нагоре по баирите качи ли се? – запита старецът.
- Не съм – отговори момчето.
- Значи не си видeл скрития под буковите гори Син вир, не си видeл кестеновите гори. Не си се качил на Калето и не си стигнал до лозята? Не си видял голямата река?
- Не съм, дядо – плахо каза момчето.
- Не си видял градът о ...