- Защо дойде?
Беше тъмно и малко късно, когато Ирина му се обади и го помоли да слезе на паркинга. Беше няколко дни преди Коледа и Ирина тъкмо се бе прибрала, за да прекара празниците със семейството си. Всичко бе покрито с белия сняг, който започна да вали миналата нощ и спря едва преди час. Вечерта далеч не приличаше на студените декемврийски вечери.
- Защо дойде?
Не беше студено, но гласът му накара Ирина да потрепери. Тя се опита да преглътне, но не успя, опита се да каже нещо, но думите останаха в гърлото ù. Съвсем не си го представяше по този начин, трябваше да е лесно, безобидно, като игра, откъде дойде сега тази буца?
- Аз… аз… - отново потръпна. Беше по-уплашена, отколкото очакваше, всъщност тя изобщо не очакваше да се почувства така. Та нали чувствата ù сега нямаха нищо общо с това, което бе изпитвала преди към, към… как се казваше той всъщност, тя наистина бе успяла да го погребе някъде дълбоко, и в онзи миг, когато взе това решение, избра да започне от името и ето, че бе ус ...