Безсъниците на една надежда 3

   След повече от седмица, изпълнена с тревоги и отчаяние, Рамона взе  категоричното решение, че настоящата й безсмислена връзка трябва да бъде прекратена веднъж и завинаги!

  Ясно осъзнаваше, че животът й можеше да бъде далеч по-стойностен и смислен, стига в миналото да не беше взела едно погрешно решение, което промени цялото й съществуване за години напред. Да, тя беше безвъзвратно изгубила голямата си любов и причината бе единствено тя самата. Човека, когото обичаше през целия си съзнателен живот  и когото не бе виждала цели 12 години бе завинаги напуснал страната. Връщайки се в миналото, когато той отчаяно й се молеше да тръгне с него, да зареже всичко и да започнат заедно ново начало, Рамона изпитваше почти физическа болка от грешния избор, който бе направила. Следваха дълги периоди на самоизтезания…Тя сравняваше всеки следващ партньор с него, търсеше подобен типаж във всеки мъж, но за нейно огромно разочарование така и не успя да открие нищо, което дори и в най-малка степен да загатва за него. Нито той, нито тя, през годините успяха да създадат семейство, нито пък да намерят постоянен другар в живота. Лутаха се от легло в легло, страдаха един за друг безмълвно и пазеха дълбоко онова незабравимо чувство да са част от едно цяло. И двамата се отдадоха пагубно на работата си, изградиха професионални кариери, достойни за завиждане, но така и останаха празни и самотни завинаги.

  Рамона не искаше да се връща в миналото, но не можеше – миналото бе част от нейното ежедневие. Години след години тя си удряше перманентна ваксина против любов до днес…

  Днес, когато бе обсебена от телефонната си слушалка и една виртуално-сексуална връзка, толкова пошла и нискостойностна, че й се повдигаше от самата себе си. Беше взела решение да скъса с това и се чудеше как точно да го направи. Реши, че ще е на-добре да се види с него, да поговорят, вероятно да правят последния секс и всичко да приключи.

  В петък вечерта Рамона нервно шофираше към дома му. В главата й беше пълна каша. Разумът й казваше едно, а надеждата, че това може да е следващата голяма любов – друго.

  Пристигна, вратата се отвори и на прага я посрещна той в целия си сексуален блясък, излъчващ желание и мъжка похот. Дръпна я рязко към себе си и я поведе към спалнята, опипвайки с ръце заобления й ханш. Така, без думи и без излишни целувки те се сляха в едно страстно, грубо, животински… Беше хубаво! Рамона бе разтърсена от факта, колко е подвластна на тялото си. Извивайки се като пантера в лапите на лъва и стенейки от удоволствие тя мислено и физически се пренесе в миналото. Отново изпита истинска възбуда от любов, защото беше с Него. Стана нежна и отдадена, отново преживяваше незабравимите моменти, когато две същества изцяло принадлежащи си сливаха мисли, чувства, емоции, енергия и се пренасяха в друго измерение, наречено простичко Любов. Тя беше щастлива, обичана, единствена в мига на кулминацията, който след като отмина грубо я върна в действителността.

  Отвори очи. На тавана една муха пагубно се удряше в изгарящата я крушка. Прииска й се лампата да се отвори и да я погълне отведнъж, изпепелявайки целия й провален живот.

 „До следващия път, нали?!“ – с тези думи я изпрати той, целувайки я по шията. Тя кимна вяло и потегли с колата. Изпитваше странна смесица от удоволствие и от натрапчивото усещане, че за пореден път бе брутално употребена. Не съжаляваше, защото осъзнато разбираше, че това е единствения възможен начин да преживее отново миналото.

  Заспивайки с образа на любимия човек, тя потъна в онова нематериално измерение, за което толкова бленуваше всяка поредна нощ. Мислено се превърна в пухче на глухарче, което политна нагоре и започна да рисува хаотични и безтегловни движения, разпръсквайки се на хиляди малки частици…