Рима (Ани)
77 422
11 окт. 2009 г., 00:05

Big furry monster 

  Проза » Рассказы
1204 0 14
3 мин за четене

На Ифф

 

  Лилави стени – тъмно лилави. Хората ги потискат, мен ме вдъхновяват. Налепени са целите със снимки, текстове, статии, рисунки. Пълен ужас за подредената счетоводителска душица на съквартирантката ми. Която липсва между другото – Бог да благослови съставителя на програмата й. Освободи ме от присъствието й в единствения ми свободен ден.

  Късен есенен следобед. Колко ги обичам само. Обожавам да лежа в леглото си и да гледам през прозореца как притъмнява. Или да гледам тавана си – за разлика от таваните на повечето хора – моят е цветен и изписан. И ме вдъхновява. Късните следобеди също. Както и разговорите с подходящите хора.

  Почукване на вратата. Отварям и виждам срещу себе си едно момче от курса по творческо писане. Неподходящ човек. Стои и ме гледа, и е леко изнервен. Аз мълча и той мълчи. Още малко и ще му затворя вратата под носа.

  - Може ли да вляза?

  - Влизай. – оглежда се скришно, докато затварям вратата след него. Подпира се внимателно на зеления стол. Всички се подпират внимателно и никой никога не сяда на него. А си има прекрасна цикламена възлавничка. Сама съм я шила. Виктор стои и ме гледа, и нищо не казва.

  - Аз...

  - Седни на стола!

  - Моля?!

  - Седни на стола преди да продължиш! И не махай възглавничката, тя е за сядане. Добре, кажи сега защо си тук.

  - Дойдох да те питам...  откъде... се вдъхновяваш, за да пишеш онези неща, които четеш на курса. – Виктор леко се поклащаше на стола, потъркваше ръцете си и погледът му шареше постоянно. Но никога не се спираше на мен. - Страхотни са, разбираш ли? Най-искрено ти се възхищавам и ти завиждам. Ясно е, че си супер талантлива, обаче не може да измисляш тези неща. Разбираш ли, тези сюжети, тези сценарии – те са нечовешки. Не е възможно това да го има в главата ти! – гледаше ме с някакъв изгарящ поглед. Искаше нещо от мен. Искаше истината. Винаги го бях смятала за чудак – пишеше добре, но имаше нещо откачено в него, нещо, което привличаше момичетата. На мен не ми действаше особено. Въпреки че тази чудатост си струваше да се опише.

  - Това ли дойде да ми кажеш? Че съм откачена?

  - Да! Ъъъ... не! Т.е. ти пишеш „странно”, но страхотно странно, разбираш ли – настръхвам, когато те слушам да четеш. И дойдох, за да ми кажеш откъде черпиш вдъхновение. Трябва да ми кажеш, за да се убедя, че това не е в главата ти, разбираш ли? – беше се увлякъл в обяснението си и размахваше ръце без да спира. Сякаш думите не му достигаха да обясни това, което иска да ми каже.

  Повдигнах вежда – не ми беше в стила – но Виктор ме шокира.

  - И какво, ако е в главата ми? Какво, ако сама измислям всичко? А? Луда ли ще ме наречеш?

  - Е, не... – замисли се за момент, този път аз го бях объркала - но тези идеи не може да са в главата ти. Виждал съм и снимките ти. И те са такива – толкова, толкова различни и затова – тези идеи не може да са твои.

  - Защо?

  - Защото ... това ще означава, че или си луда, или си гений.

  - Ти си лудият, не аз.- вече започваше да ме ядосва. Бе се заинатил и изглеждаше решен да открие истината. Какво пък, нямах нерви да се разправям с него. - Добре, ще ти призная – идеите не са мои.

  - Знаех си! Какво те вдъхновява?

  - Голямото космато чудовище в гардероба ми.

  Виктор ме зяпна, после зяпна градероба и отново зяпна мен. Изглеждаше безумно разочарован. Чак ми стана жал за него.

  - Сериозно, не се майтапя. Отвори гардероба и ще го видиш. Голям и оранжев. Много кофти цвят, хич не ми отива на стаята.

  Виктор се приближи до гардероба, хвана дръжката му и застина. След няколко мига я пусна, погледна ме с неприязън и преди да излезе, измърмори:

  - Ти си луда!

  Свих рамене и заключих след него. След това отворих гардероба и със Стефан отново се разположихме на леглото. Беше голям, оранжев и космат:

  - Кажи ми сега, какво става по-нататък в историята.

  - Първо си искам бисквитите ...

© Ани Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Е, че то има ли трактор без компютър и хубав разказ със сдъвкан финал! БравО!БИС!
  • хареса ми. (:
  • хм... ще го минеш тоя период
    ще видиш какво е лудост скоро
    когато се опитваш като котка да се задържиш с нокти за пода
    и няма да можеш да спреш героите си да ти бъркат в носа и др.


    хттп://открожениа.цом/маин.пхп?ацтион=шов&ид=156229
  • Супер!
  • Грег, това е изключение при мен, просто се случи така, че трябваше да е точно това заглавие. Инак дори в разказа не го споменавам
    Крис
    Пер Перикон - big fluffy thank you.
  • Като изключим застрашителната тенденция на заглавия на англииски, които ме карат да гледам умно като тракторист компютър разказът си е супер.
  • Big orange purple pleasure!
  • Дора, Дани, Капитане - благодаря ви.
    Нийче - мерсиииии, ти както винаги ме шашна с асоциацията си, но се радвам, че откриваш подобни интертекстуални връзки в моите разкази
    Светле, айде, моля? Толкова бързо ли предаваш фронта? АААа, срам!!!
    Петя - мммм, каква е твоята идея за продължение,а? Бисквити - ама има само от един вид, хрупкавите с парченца шоколад! Благодаря ти.
  • "Кажи ми сега, какво става по-нататък в историята."М???

    И аз си искам бисквитките!
    Оригинална си, Ани!
    Не луда!
  • Хахаха!
  • Гот! Хареса ми!
  • Луда! Сигурна съм!!! Или...може би гений...Не, не вече съм почти сигурна, че...полудявам. Ти си виновна, обърка ме тотално!!!
  • Ооооо, знаеш, че ще се влюбя в този разказ, предвид обсесията ми с "Лабиринт" (колкото и далечна да е връзката) Много, много симпатично, по начина на момичето с пепеляворусата коса Абе, вдъхновена съм с една дума :Р
  • ха! суперско!
Предложения
: ??:??