Някой ден нещата ще се променят. Към по-добро обаче или по-лошо? Кой е отговора на този тъй сложен въпрос. Дали трябва нещата винаги да са ОК или пък трябва да има лек хаус? Объркани емоции гнездят в мен, те искат да рушат, да убиват, да изгорят всичко, което ги дразни, да бъдат успокоени, да получат любов, да бъдат оценени, да бъдат гушкани. Емоциите са сложни, те могат да бъдат най-силното нещо и най-голямата ти слабост. То тогава нуждаем ли се от тях? Отговора е да, нуждаем се от тях. Ако ги нямаше, щяхме да сме подвластни на логика, всичко правилно и грешно според емоции и чувства щеше да е грешно според мозъка. Ще станем Роботи. Но има ли начин тогава да оправим нещата между нашата логика и емоции? Още не съм открила червената нишка да завържа двата края. То има ли такава нишка всъщност? Нишката на съдбата, която завързва две души в мир и любов. Любов? Любов. Любов! То отговорът е Любов, тя е най-голямото ни спасение от болка, но и най-голямото оръжие, което може да ни погълне живи. То е нещото, което всеки търси, любов от приятели, родители, близки, познати, а от тази любов се раждат всичките ни емоции на благодарност, саможертва, лоялност, искреност, смях, милост, щедрост и още много. Но както се появяват добри емоции, то всяка монета си има две страни. Гняв, разочарование, алчност, мисли, че си по-добър от всеки, но не си, арогантност, контрол над друг живот и т.н. Любовта е острие с две страни и ако умееш да го контролираш като хората It will be your downfall. Но ние хората, сме загубили възможността да виждаме истината, покрай нас има лъжи, които изглеждат хубави, но крият истината, която е грозна. Никой не знае на какво да вярва, никой не знае на какво е манипулатор. Най-опасният човек е този, който може да манипулира любовта. Външно да показва всички качества на любовта спрямо теб, да се чувстваш така все едно политаш, но реално то ти реже крилата, бавно, малко по малко, перце по перце, и ти заковава краката в земята, които те потъват след всяко едно паднало кърваво перце. Докато то не те остави, ти ще си разбрал истината, живота ти ще е погубен, кух, и ще полудееш от мъка и гняв за това. Ще те промени. Ще станеш най-лошото си Аз възможно, само за да се пребориш с всичко. За да убиеш всичко, което те дразни.