Някой ден нещата ще се променят. Към по-добро обаче или по-лошо? Кой е отговора на този тъй сложен въпрос. Дали трябва нещата винаги да са ОК или пък трябва да има лек хаус? Объркани емоции гнездят в мен, те искат да рушат, да убиват, да изгорят всичко, което ги дразни, да бъдат успокоени, да получат любов, да бъдат оценени, да бъдат гушкани. Емоциите са сложни, те могат да бъдат най-силното нещо и най-голямата ти слабост. То тогава нуждаем ли се от тях? Отговора е да, нуждаем се от тях. Ако ги нямаше, щяхме да сме подвластни на логика, всичко правилно и грешно според емоции и чувства щеше да е грешно според мозъка. Ще станем Роботи. Но има ли начин тогава да оправим нещата между нашата логика и емоции? Още не съм открила червената нишка да завържа двата края. То има ли такава нишка всъщност? Нишката на съдбата, която завързва две души в мир и любов. Любов? Любов. Любов! То отговорът е Любов, тя е най-голямото ни спасение от болка, но и най-голямото оръжие, което може да ни погълне жив ...