- Защо не дойде по-рано? Работя до 17 часа, а и всичко се свърши вече. Нямам нищо да ти дам. Благослових един песимист с последните 100 грама надежда и една поетеса с остания талант, достатъчен да я убие бавно и, уверявам те, много нежно. Не знам защо го направих... затова е толкова забавно. Но ако не ти дам нещо ще ми излезе лошо име... Няма да преживея още веднъж Смърт да ме погледне... е, ако пренебрегнем липсата на очи... Както и да е.
И тогава Случайността (Наричат я с много имена - Иисус, Буда, Съдба, Несправедливост, понякога - Садистична кучка) се усмихна по начина, по който се усмихва, когато ще каже нещо ужасно и това й доставя удоволствие, леко докосна с върха на пръстите си лицето на Чернокосата и тихо прошепна:
- Затова те благославям... с ужасен живот.
Шепотът й проехтя на километри и се изгуби в тишината.
Хипита...
замък...
стълби... (5 етаж)
още стълби... (3 етаж)
тези стълби са твърде много... (134589 етаж)
Няма да успея да стигна навреме за урока...
Джейд Пюджет тича ...