Бленувана реалност
1.4K
0
1
2 мин за четене
Беше го сънувала, преди да го зърне на живо. Висок, рус с чуплива коса, която покриваше немирни очи. Усмихващи се устни, блуза по тялото, разкриваща добре поддържана фигура. Такива мъже я плашеха, прекалено уверени в сексапила си, а при този преливаше.
Дори името му знаеше, Александър. Как му пасваше само. Виждаше го как бавно съблича блузата си. Боже, приличаше на сърфист и как палаво я гледаше. Тъкмо започваше да разкопчава колана и будилникyt я събуди. Дишаше тежко.
"Спешно ми трябва мъж".
Всъщност Нел беше мила 28 годишна жена, работеща в офис, водеща доста скучен живот. Сексуален почти нямаше, като изключим няколко несполучливи срещи. Досега мъж не ù беше докарвал оргазъм, но вибраторът - да. Гледаше порно, имаше доста смели фантазии, за които приятелка ú беше казала, че са перверзии, но само толкова.
Още когато влезе в офиса, усети присъствието му. Колежките ú го бяха заобиколили.
- Нел, ела да те запозная с брат си. Върна се от Гърция за рождения ми ден - каза Силвана, отскоро колежка и приятелка.
Тълпата около него се отдръпна с нежелание. Направо се закова на място. Обикновено сънищата ú се сбъдваха доста по-късно. Бялата блуза подчертаваше страхотния му тен. Дънките му бяха толкова смъкнати, че ако кихнеше, щяха да паднат. Средиземноморско сините му очи я гледаха с лека ирония.
Задушаваше се, сякаш някой беше изсмукал кислорода от стаята. Прилоша ú. Залитна и се озова в ръцете му.
- Сигурно сте пропуснали закуската - го чу да казва. Само кимна. Не можеше да помръдне. Можеше цял живот да лежи в тези ръце.
"Сега ще си помисли, че съм го направила нарочно. Абе, момиче, вземи се в ръце, дишай, не се лигави." Рязко се изправи и си удариха челата.
- Още не сме се запознали, а ти вече ме нокаутира - се шегуваше русият Бог.
- Аз съм Нел и се извинявам - протегна му трепереща ръка.
- Удоволствие беше да те подържа в ръцете си. Аз съм Александър.
Едвам се удържа да не каже "Знам".
- Нел, ще се събираме приятели в събота да отпразнуваме моя рожден ден. Ще бъдем на вилата на брат ми, до морето е - изстреля набързо Силвана.
- Ох, не знам. Няма с какво да дойда до там.
- Момичета, аз ще ви взема по-рано. Помощ ще ми трябва, а и компания също - каза Алекс и отсече.
Въображението на Нел полетя. И какви картини рисуваше само. Откога чакаше фантазия и живот да се слеят в едно.
(следва продължение)
Дори името му знаеше, Александър. Как му пасваше само. Виждаше го как бавно съблича блузата си. Боже, приличаше на сърфист и как палаво я гледаше. Тъкмо започваше да разкопчава колана и будилникyt я събуди. Дишаше тежко.
"Спешно ми трябва мъж".
Всъщност Нел беше мила 28 годишна жена, работеща в офис, водеща доста скучен живот. Сексуален почти нямаше, като изключим няколко несполучливи срещи. Досега мъж не ù беше докарвал оргазъм, но вибраторът - да. Гледаше порно, имаше доста смели фантазии, за които приятелка ú беше казала, че са перверзии, но само толкова.
Още когато влезе в офиса, усети присъствието му. Колежките ú го бяха заобиколили.
- Нел, ела да те запозная с брат си. Върна се от Гърция за рождения ми ден - каза Силвана, отскоро колежка и приятелка.
Тълпата около него се отдръпна с нежелание. Направо се закова на място. Обикновено сънищата ú се сбъдваха доста по-късно. Бялата блуза подчертаваше страхотния му тен. Дънките му бяха толкова смъкнати, че ако кихнеше, щяха да паднат. Средиземноморско сините му очи я гледаха с лека ирония.
Задушаваше се, сякаш някой беше изсмукал кислорода от стаята. Прилоша ú. Залитна и се озова в ръцете му.
- Сигурно сте пропуснали закуската - го чу да казва. Само кимна. Не можеше да помръдне. Можеше цял живот да лежи в тези ръце.
"Сега ще си помисли, че съм го направила нарочно. Абе, момиче, вземи се в ръце, дишай, не се лигави." Рязко се изправи и си удариха челата.
- Още не сме се запознали, а ти вече ме нокаутира - се шегуваше русият Бог.
- Аз съм Нел и се извинявам - протегна му трепереща ръка.
- Удоволствие беше да те подържа в ръцете си. Аз съм Александър.
Едвам се удържа да не каже "Знам".
- Нел, ще се събираме приятели в събота да отпразнуваме моя рожден ден. Ще бъдем на вилата на брат ми, до морето е - изстреля набързо Силвана.
- Ох, не знам. Няма с какво да дойда до там.
- Момичета, аз ще ви взема по-рано. Помощ ще ми трябва, а и компания също - каза Алекс и отсече.
Въображението на Нел полетя. И какви картини рисуваше само. Откога чакаше фантазия и живот да се слеят в едно.
(следва продължение)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дани Сулакова Все права защищены
