Любо тъкмо бе свил джойнта си и се облегна доволно на дивана, на който се бе разпльокал. Всичко бе подготвено за поредната самотна ергенска вечер, когато не излизаше навън да се размазва с приятели: лаптоп, звучаща chillout музика, студена бира, чипс, пакет шоколадови бисквити, сникерс, цигари и пепелник. И разбира се най-важното, което той тепърва щеше да консумира с удоволствие. Любо запали свитата цигара и дръпна жадно. След малко се закашля гръмко. Тази трева бе наистина добра. Опъна още няколко пъти и реши да я прегаси и да си остави за после. Отпи бира и се зае да разцъква из фейсбук. Така минаха няколко минути в безполезно сърфиране из дебрите на социалната мрежа.
– Любомир Бъчваров!
Любо подскочи стреснато. Кой го назоваваше по име в квартирата му, при положение, че живееше сам, а и в момента бе сам! Гласът сякаш прозвуча съвсем наблизо, все едно бе директно в главата му. Или по-скоро се бе нагърмял яко?
– Не, не си се нагърмял яко, каквото и да означава това.
Този път Любо наи ...