Втора глава: Изкушението
И когато казахме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Рече: “Нима да се поклоня на този, когото Ти сътвори от глина?”
И рече: “Да Ти покажа ли какъв е този, когото Ти почете повече от мен? Ако ми дадеш отсрочка до Деня на възкресението, аз непременно ще завладея неговото потомство, освен малцина.”
Сура 17 (ал-Исра), аят 61-62
01.
Сутринта беше студена и мрачна. Вятърът Лу носеше кълбета сух пясък, който влизаше под прага и полепваше навсякъде. В къщата беше тихо и глухо като в гробница. Майка ми се носеше като призрак през коридорите и обикаляше празните стаи без да прави нищо – само влизаше, оглеждаше с празен поглед и пак се понасяше през коридора. Баба ми ровеше в старите сандъци от мазето и тихичко проклинаше от време на време, като се поизправеше за да си поеме дъх и поглеждаше строго към мен.
Аз си стоях мирно до прозореца, гледах как Лу носи пясъка отвън, а Манджу ми рисуваше по дланите с червена боя. Често я подиграват и ...