Бях всичко...

                     Върнах се след толкова много години...

                     Но тук вече нямаше никой и никого,

                     с когото можех да припомня всичките

                     тези спомени.

                     Спомени, които исках да пробудя, за да

                     видя това, което не виждах тогава!

                     Върнах се, но тук вече нямаше нищо.

                     Или може би имаше? Аз бях на същото

                     това място, само че хората бяха различни.

                     Погледът ми напразно търсеше някаква

                     пролука из всичките тези непознати,

                     които забързани минаваха покрай мен.

                     Аз стоях объркана, потънала в спомени.

                     Спомени, които бяха в далечното минало,

                     което се промъкваше в душата ми като

                     някаква тъжна меланхолична мелодия,

                     която звучеше дълбоко, дълбоко в

                     съзнанието ми, напомняйки ми за

                     отминалото време.

                     Разплаках се, защото вече всичко беше

                     различно. И тогава в далечината, промъквайки

                     се из тълпата, видях позната сянка.

                     Затичах се, протегнах ръцете си към нея,

                     но когато я доближих, тя ме отмина, защото

                     за нея бях непозната.

                     Но някога бях! Бях млада и хубава,означавах

                     толкова много!

                     Бях залезът и слънцето.

                     Бях всичко... Или може би не съм

                     означавала нищо?

                                                                               2012год. Перник