Идвам аз в Кипър преди около 10 месеца. Понеже всеки ме пита какво по дяволите правя тук, ще кажа с няколко изречения - влюбих се като кокошка в един сополанко, та той някак си ме остави с впечатление за взаимност на чувствата.

Оказа се, че лайното може да засмърди много след като удари вентилатора.

Оказа се също, че наличието на пишка не предполага потенция, интелектуална потентност и най-малко мъжественост. Е, нямам пишка, ама съм по-мъж.

Беше толкова тъжен и влюбен, когато се върнах в България в края на август, хахахахахахаха, че фанал, та се напил и се влюбил в една хубава п..тка англичанка, която беше преместила цялата си козметика и багаж в МОЕТО легло за няколкото седмици, в които отсъствах от леглото си така да се каже. Сега, не искам да съм злобна - човек се влюбва, но в неговия случай не знам какво обича повече - гледката на красивите си ръце в огледалото, ученическата си любов, която вече обяснимо за мен го беше зарязала преди почти година или... да лъже. Мъжете са интересни понякога. Този наистина обича жената до него да пие повече от Елцин и да друса от всичко по много (сигурно за това ме оте..а). Дето вика Марто "доведе те, татуира те, е..а те 3 месеца и те прее..а"). Евала обаче на момата англичанка: накара го да си зае..е приятелите, просна го по гръб като жаба, заби едно токче в средата и го хербаризира. Наскоро се сетих за него докато газех в лайната на зайците да ги храня и да им слагам вода в контейнера. Толкоз за него - както той казва - "Only God can judge me". Дано стане по-бързо само.

Вярно ми беше казал, че му трябва малкo време, ама аз нямах друго освен билета за Пафос, бях предупредила, че напускам квартирата и бях раздала половината си покъщнина, когато разбрах, че нещо там се е нае..л с няк'ва.

Изгледът в първата ми самостоятелна стая беше към водния контейнер на "хотела" и вода капеше и отгоре и  извираше отдолу между плочките... Беше весело понякога.

Как да е. Та ей за тоя си домъкнах сочния тогава задник тук.

Позиционирана съм :) в едно полупланинсо кипърско село - Катикас. Даже не съм в селото, а на 2 километра от него. Живея в малка спретната къщурка ('щото я спретнах) и какво правя: храня животните във фермата на шефа: яребици, гълъби, две ловджийски кучета (едното ми е дигнало мнооо мерника и се чудя кога ще ми захапе гърлото), около кокошките е спокойно, ама гълъбите ме осират цялата. До тук ме доведе безработицата, която ме сполетя на 15 януари. Освен това плевя.

 Та седя сега на припек в гумени ботуши, целите в лайна, а слънцето е нежно и меко, към обяд ще изпълзят змиите и гущерите и полските мишки. Мириша на лайна, изглеждам като лайно, чувствам се като лайно, бавно губещо от сочността :))))) си под парещите слънчеви лъчи. Одеве, като плевях трети поред час, а малцето събираше макове край мен, се питах дали ще мога да изправя гръбнака си и ако не го изправя, дали не се превръщам бавно в маймуна. Сега живея в робовладелския строй (исторически Кипър е на този етап от развитието на цивилизацията), но мисля, че скоро ще се върна в праисторическата ера, ако не се махна много бързо. Нямам топла вода, нямам почти никаква комуникация с хора (ако звуча налудничаво - от това е), нямам интернет - поне нямах, нямам пералня. Уилма Флинтстоун е далеч по-облагодетелствана. А аз не съм Пепеляшка и не мога да накарам гадините край мен да ми свършат работата, нито пък се очертава да ходя на бал. Как да е.

Преди няколко дни седнахме с едно момче от България - Цецо, на 24 години, да пием по кафе. Той бачка на строежа до нас (строят музей на виното с кафетерия). Пресен е още тук и не знае, че след няколко месеца ще е като смачкана от валяк лимонена кора. Диви се на природните красоти. Та седим на една скала. Пием бавно кафе, аз се чудя кого да хвана да ме закара до селото, че нещо си бях навехнала крака като изтървах количката с железата. Мислех си колко е прав Джеф "Тук цялата ти доброта ще излезе като пот от тялото ти за няколко месеца". И определено стана така. Аз не съм добра. Аз съм озлобена, агресивна, събрала съм цялата си тъгa в сноп динамит и ще се махна от тук само след като всеки си плати за стореното ми зло. Казах на Цецо: "Кипър е като бившото ми гадже - лъскаво отвън, вътре смърди на спукан цирей". Махай се, викам, докато още не си нагазил лайната като мен.

За тая работа, дето я бачкам сега, ще ти разправям по-късно. Та в търсене на работа, през последните 2 месеца пропътувах около 500 километра, т.е. минах страната 3 пъти. Малцето застава на пътя, вдига палец и веднага ловим някой. Последния път се прибирах в Катикас от Писури. Беше неделя сутринта и ме качиха двама румънци от Писури, закараха ме без пари на 60 км, а самите те нямаха една стотинка като мен. Пържаната, да го е..а, ми взе 15 евро до Писури. Та лафим си с румънците за кипърци. Единият беше толкова пищисан дето не са им плащали от 3 месеца, аз за друго (ама за това после), че му идеше да стане да претрепе някой. Ами донякъде се съгласявах с него. Дадох си сметка, че съм станала като животно. Гледах как малката спи на коленете ми с бузки като праскови, знаех, че я водя към овошките пак, знаех и липсата на избор. Знаех със сигурност също така, че мигът, в който си отида от там, ще пусна животните му на свобода ако не ми плати. "Свобода за зайците, независмост за гълъбите, храна за кокошките!!!!!!!". 

В Писури се запознах с двама англичани, алкоси, пият 'щото няма работа и не могат да се приберат, а нямат пари, 'щото ги изпиват преди да си купят билетите. Та единият, Питър, ми каза "Дарлинг, имаш най-магнетичните очи, които съм виждал по тези места. Ако искаш да ги запазиш живи и бляскави каквито са сега, не бъди ничий роб". Don't be a slave to anyone, don't be a slave to anyone... Още кънти някъде към гърлото ми, каза го поне 30 пъти и ме гледаше в очите. Дадох си равносметка за няколко неща: тук животът ме бута постоянно от противоречие в противоречие, била съм много щастлива, била съм и безмерно нещастна, била съм и роб, била съм и себе си като махна униформата, смяла съм се със сълзи, плакала съм, побеляха ми косите, ръцете ми са изранени, коленете също, сърцето ми лудва от екстаз като видя морето и седна на брега да събирам пъстри камъчета с малцето или се свива като червей в ябълка от уплаха, страх и мъка. Минах през цялата лайняна палитра от емоции. Никога няма да забравя деня, в който валя цял ден градушка. Седях със залепен нос на прозореца в средата на нищото, нямаше ток дори, хората бяха... далеч. Питах се кога Господ ще удави тая е...ана в гъза "държава", а след няколко дни седях на плажа на родното място на Афродита и се задушавах от красотата и си казвах, че някои неща просто трябва не да се видят, не да се разкажат, а да се почувстват...

Ще се опитам в няколко поста да те накарам да ги почувстваш. Имената, местата са автентични, в цялата история няма нито едно преувеличение или измислица. Тогава ще разбереш какво е да си българин, какво е България - моя майко и моя мащехо, че слънцето и луната са за всички, ама за някои са невидими, че по-скоро бих седяла без една стотинка и да блея под звездите (снощи небето беше... звездно) отколкото да лижа задници. Алкохолиците са извор на мъдрост, защото са в говната, то и аз за това съм премъдра, макар и бивш фен на водката. 

Хората, за които работих през последните десет месеца: