Посивелият калпак на бай Кольо идеше откъм прашната селска улица. Цървулите му пристъпваха в коловозите, издълбани в земята. Безброй каруци бяха минавали по този път и още безброй щяха да преминат. Това беше пътят, водещ до съседното село- Драчево.

Д`митре, идвам от къщата на чорбаджи Петко. Иска да му строиме чердак. Каза, че щял хубаво да плати, стига чердака да му стане по вкус.

Загледах стареца и му казах:

Не мога бай Кольо. Таз сутрин стъпих на криво и кракът ме силно боли. Не може ли другата неделя чердак да строим.

На старецът отговора ми, хич не му се хареса. Ясно бе, че не искаше таз поръчка да изтърве. Истина беше, че и двамата сиромаси хора бяхме, ама по- вярно бе, че кракът наистина силно болеше ме.

Жена ми Гана беше чула нашия разговор и бързо иззад ъгъла долетя като врана.

Недей го слуша тоз мързел гурлив, взимай го бързо в Драчево, чердак да строи. Пари ни трябват, както на нас, така и на вас.

Бай Кольо плесна доволно с ръце, а Гана си отиде. Взех си калпака и станах. Явно бе, че с чердак трябваше да се захвана.

По пътя за късмет ни качи една кола и ни спря пред на Петко дома. Като влязохме вътре почна една говорня. Старецът и чорбаджията взеха да обсъждат разни много важни неща.

Тук тъй, там така, оттатък инак. Разбра! А? –каза Петко.

Разбрах, а ти материалите подготви ли? А? –отвърна Кольо.

Всичко е ей там, ей там на оназ купа. –измънка чорбаджията и си споходи в дома.

 Започнахме работа, но силно кракът заболя. Наблюдателният старец веднага забеляза това.

Иди почини си на сянката, ей до онази чешма.

Не няма да те оставя да работиш, пък аз да стоя.

След кратка препирня до чешмата се озоваха моите нозя. Наведох се и с наслада напих се със студена вода. Изправих се и що да видя- чуден ангел до мен с невиждана хубост засия.

Остави буля Петковица да си налее вода и ела помогни, че ми трябва още една ръка –отнякъде долетя на стареца гласът.

Стъписан, объркан и със срам му отговорих:

Ида...ида, ей сега.

Когато се приближих до Кольо тихо, почти шепнешком му казах:

Голям късметлия е таз змия. Чорбаджия да си на тез тежки времена. Освен къща, кола ами и незнайно красива е неговата жена.

Тихо проклетник, да те не чуе, че... –каза старият Кольо

Кой какво да не чуе? –гръмко изрева чорбаджията откъм гърба.

Нищо, нищо чорбажи –взе да запъва старецът. -Глупави съвети ми говори, тоз юнак напети.

К`ви съвети, недей ме лъжи, стар цървул! Жена ми обсъждате вий прасета неземни. Ще ви избия!

Стана схватка голяма. Силен юмрук накара кръвта да потече от на Кольо носът. Вдигнах от земята невинния старец и го поведох към село. За днес работата по чердака се спря.

В къщи Гана почисти кръвта, а историята тъжна излизаше от моята уста.

Чорбаджията нещо ни се ядоса и налетя- удари Кольо право в носа.

И ти к`ъв другар си, щом отстрани само стоя!

Не знам, не знам...  -отвърнах аз, а болката в крака продължи и не спря.