Хайде да си облечем луксозните парцали и да си обуем излъсканите галоши. Толкова сме красиви и разядени. Нека да си завиждаме и да се мразим, та това е толкова благородно. И то е облечено с толкова лукс и мизерия. Не е ли хубаво всичко това?! Толкова сме подли и мили един към друг. Живеем като в приказка. Но тази не е ли прекалено нереална??? Защо ми казвате всичките добри думи и защо ме гледате толкова дружелюбно? Ще си помисля, че някой ми е приятел. Я, колко е хубаво днес! Слънчево, топло, сякаш пролет. Но, за жалост, есен. Вече всичко свършва, нали? Чакаме да дойде студеният край. На нашите чувства, души. На нашите последни капки достойнство и човещина. И след зимата как ще дойде пролетта. На злобата, завистта, омразата, алчността. Те ще се разлистят по-зелени от розовите храсти, по-пъстри от лалетата, зюмбюлите, минзухарите, нарцисите. На по-високо от кайсиевите дървета. По-ароматни от люляците. Ние ще се възродим, ще си купим още няколко скъпи палта и луксозни галоши. Ще се гледа ...