Чудати неща
На Ж.
Беше тиха вечер. Навън валеше и дъждовните капки се стичаха по стъклото, удряха се в перваза на прозореца и се чуваше онова характерно „тан-тан”. Той седеше в полумрачната стая, която се осветяваше единствено от екрана на компютъра и се опитваше да довърши поредната си книга. До него стоеше чаша силно кафе, от което се вдигаше пара.
Той беше на средна възраст, с посребрени коси, хубави светли очи, които вече не блестяха както на младини, но все още имаха онзи игрив плам. Въпреки годините, той беше жизнен и енергичен и имаше своята страст – писането и колите. Живееше сам. Сам си беше господар на живота. Децата му - вече големи, имаха своите семейства... Беше имал вече и своята принцеса- голямата любов, за която се сещаше все по-често напоследък. Имаше своите читатели, почитатели и шепа верни приятели. Всичко това го караше да се чувства жив и щастлив.
Отпи от кафето, махна очилата, притвори очи и се заслуша в ромоленето на дъжда.
В този момент чу шум откъм входната вра ...