Чудати неща

На Ж.

Беше тиха вечер. Навън валеше и дъждовните капки се стичаха по стъклото, удряха се в перваза на прозореца и се чуваше онова характерно „тан-тан”. Той седеше в полумрачната стая, която се осветяваше единствено от екрана на компютъра и се опитваше да довърши поредната си книга. До него стоеше чаша силно кафе, от което се вдигаше пара. 

Той беше на средна възраст, с посребрени коси, хубави светли очи, които вече не блестяха както на младини, но все още имаха онзи игрив плам. Въпреки годините, той беше жизнен и енергичен и имаше своята страст – писането и колите. Живееше сам. Сам си беше господар на живота. Децата му - вече големи, имаха своите семейства... Беше имал вече и своята принцеса- голямата любов, за която се сещаше все по-често напоследък. Имаше своите читатели, почитатели и шепа верни приятели. Всичко това го караше да се чувства жив и щастлив. 

Отпи от кафето, махна очилата, притвори очи и се заслуша в ромоленето на дъжда.

В този момент чу шум откъм входната врата. „Кой ли може да е в този късен час?”- помисли си той и бавно тръгна към антрето. Отвори вратата и учудването му бе голямо, когато видя едно малко коте, свило се на топка пред прага. Погледна нагоре-надолу, но нямаше никой. Реши, че някой си прави шега, но навън валеше, а котето беше толкова мило, че нищо друго не му оставаше, освен да го прибере. 

Върна се в стаята, като пусна котето на земята, но то веднага се покатери на канапето срещу него и остана там. Седеше и го гледаше, като че ли винаги там му е било мястото. Странно животинче! 
Той седна пред компютъра отново, с намерението да довърши най-сетне този роман, но мисълта за това коте и как то се бе озовало пред неговата врата не го напускаше. 

Като момче беше имал много котки, даже имената на някои от тях се срещат в романите му, но сега тепърва да се грижи и за коте...
Сети се, че още древните египтяни са почитали котките, защото са смятали, че те са въплъщение на богинята Bastet*. Някой митове и легенди казват, че котката живее едновременно в няколко паралелни свята, притежава девет живота... 

Какво ли означава появата на това животинче в тази късна дъждовна нощ?

Котето мъркаше на канапето и той се върна към заниманията си. Писането така му спореше, че не бе забелязал кога е съмнало. Един слънчев лъч се опитваше да проникне през прозореца. Той стана, за да дръпне завесите и се огледа за новия си съквартирант, но установи, че го няма. Беше изчезнал. „Дали не съм сънувал?”, разтърка си очите, но видя малки бели косъмчета върху канапето - явен белег за котешко присъствие. 

Книгата, която пишеше, вече беше напълно завършена. Усмихна се! Беше доволен, че е приключил най-сетне започнатото, но си мислеше за нощния тайнствен посетител. 

Понякога стават чудновати неща, за които не винаги имаме отговори, но всяко от тях носи своето послание...

Mila

Ако не е позволено, но много ти се ще, значи може.