Остави ми чашата, недей, не я пипай! Ще си я допия, че и друга ще си сипя. Нека да ми вземе здравенцето тая пуста ракия, да ме умори най-сетне, да ме довърши! По-добре ракията да ме мъчи, отколкото съвестта. Че какво съм преживял само аз си знам...
Още от малък живота взе да ми сервира едни горчиви чаши и аз какво да правя – пия ги. На 12 години бях, когато тате се спомина. Бяхме ходили на нивата и вечерта се прибирахме с каруцата. Една кола се вряза в нас, каруцата се обърна, затисна тате и до там беше. Аз тогава взех да полудявам. Почнаха да ме водят по доктори невролози и психолози, да ми дават лекарства за нерви и криво-ляво ме оправиха за година време. А оня, дето утрепа тате се оказа, че бил голям човек и ми изплати сто хиляди лева кръвнина.
Като дойдох малко на себе си видях колко е трудно да си сирак. Мама работеше шивачка и така и не успявахме да свържем двата края. Аз започнах да се хващам да работя на чужди хора – на тоя ще нацепя дърва, на оня ще пренеса тухли. Даваха по ня ...