Тя беше едва на 15 години, когато преживя огромно разочарование за дете на тази крехка възраст. Петя се отегчаваше до смърт в летните месеци, когато протичаше ваканцията и всеки ден преминаваше като вчерашния, а същото я очакваше и в утрешния.
Беше чувала доста за това, как по-големите от нея се захващат на работа по Черноморието, за да закрепят времето през свободните месеци, преди започването на новата учебна година. Как силно желаеше и тя да се откъсне от сивия делник, да препечели някакви пари, а и да се сблъска с тази тежка задача - работата. Все пак я очакваше един ден. Така вече 2 седмици тя разпитваше приятели и познати, дали някъде няма свободно работно място за 15 годишно момиче. Отговорът навсякъде бе отрицателен.
И в една неделя, в средата на горещия юли месец, неин приятел й позвъни, за да я покани с него и други познати на море. Така в 11:00 часа, те вече лежаха на парещия пясък в Албена. Петя си спомни, че наскоро бе чела вестник с обяви и си беше записала телефонен номе ...