- Нели!
Учителката кимна с глава към своята ученичка. Двете сини панделки се поклатиха от вълнение, когато детето тръгна уверено към черната дъска. Копринената синя чавдарска връзка грижливо бе вързана на възел под бялата плетена дантелена якичка. Кафявите очи блестяха от нетърпение.
В класната стая беше тихо и просторно, отворените прозорци откриваха гледката към опитното поле на малкото селско училище. Горните класове събираха ранните узрели ягоди. Нели изкачи стъпалото на скърцащия дървен подиум и се обърна към съучениците си. Облечената бяла тетрадка в ръцете ù бе отворена и стоеше прилепена към гърдите на момичето.
Добринка Станева стана от стола си и пристъпи към детето, топлите кафяви очи се усмихнаха в знак да чете. Меката длан погали главичката с панделките, след което жената се върна мястото си.
- ’’Какво животно би искал да бъдеш?’’
Обичам животните и не само тях, обичам цветята, дърветата, хората. Много бих искала да имам аквариум с рибки, да мога да улавям пеперуди, без да ...