- Нели!
Учителката кимна с глава към своята ученичка. Двете сини панделки се поклатиха от вълнение, когато детето тръгна уверено към черната дъска. Копринената синя чавдарска връзка грижливо бе вързана на възел под бялата плетена дантелена якичка. Кафявите очи блестяха от нетърпение.
В класната стая беше тихо и просторно, отворените прозорци откриваха гледката към опитното поле на малкото селско училище. Горните класове събираха ранните узрели ягоди. Нели изкачи стъпалото на скърцащия дървен подиум и се обърна към съучениците си. Облечената бяла тетрадка в ръцете ù бе отворена и стоеше прилепена към гърдите на момичето.
Добринка Станева стана от стола си и пристъпи към детето, топлите кафяви очи се усмихнаха в знак да чете. Меката длан погали главичката с панделките, след което жената се върна мястото си.
- ’’Какво животно би искал да бъдеш?’’
Обичам животните и не само тях, обичам цветята, дърветата, хората. Много бих искала да имам аквариум с рибки, да мога да улавям пеперуди, без да ги ранявам, да мога да погаля един крокодил, без да ме ухапе, да си поиграя с най-отровната змия. Но за съжаление не всички животни могат да бъдат наши приятели, както и хората.
Много си мислих какво животно бих искала да бъда. Може би едно послушно котенце?! Но се сетих, че трябва да улавям мишки и се отказах. След това реших, че мога да бъда куче, което ще пази кокошарника и стопаните си, но знам, че ще ме вържат и за това промених решението си. Харесвам пепeрудите, те са толкова красиви и свободни! Но живеят толкова кратко! Не бих искала да бъда змия, защото никoй не би ме обичал, а аз искам всички да ме обичат!
След дълги размишления избрах своето животно! Аз бих искала да съм кон!’’
Смехът на децата огласи стаята. Гласовете им се разнесоха до опитното поле. Добринка Станева строго погледна към учениците и им каза да пазят тишина.
 - Да, Нели, чети...
 - Толкова е, другарко. - малко обидено отговори момичето. Бузите му бяха станали розови от срам.
 - Нели, защо би искала да станеш кон? Разкажи ни... - гласът на Станева бе мек и любящ.
Нели се усмихна на учителката си и отново застана гордо пред дъската. Вдигна уверено глава и заговори:
 - Първо, защото конете са много силни, толкова силни, че могат да преминат километри, без да се изморят! Верни са на стопаните си, верни са на приятелите си! Също като хората се грижат за малките си! Но ако можех да избирам каква ще се родя, бих избрала да се родя ’’Аз’’! Пак като Нели, пак като човек, защото само като ’’Аз’’ мога да осъществя мечите си!
Станева погледна одобрително детето и му направи знак да седне. Момичето слезе от подиума и седна на мястото си. Златните треперушки заблестяха от слънцето. Защо съучениците ù ù се изсмяха така?! Нима бе смешно да си кон?!
Учителката отвори дневника и написа оценката. Целият клас чакаше с нетърпение да обяви резултатите от домашните съчинения.
 - Деца, много съм доволна от вас! Всички сте се справили много добре, няма да чета отделно оценките ви, защото на всички ви писах 6!
Урааааа!
Класната стая на 3 A клас закънтя от виковете на децата. Дори Христо, който бе написал, че иска да бъде червей, беше получил 6!
Станева почука с тебешира по дъската и всички млъкнаха. Погледна часовника си и взе плетената cи жилетка от гърба на стола.
 - Деца, нека излезем навън и помогнем на големите батковци и каки, да съберем и ние малко ягоди! Но преди това искам да ми донесете бележниците си, за да нанеса оценките ви и там!
Децата набързо извадиха своите бележници и тичайки в надпревара, ги слагаха върху учителската маса. Нели също сложи своя бележник. Добринка Станева погледна момичето и каза:
 - Нели, на теб съм написала 6+! Само ти се осмели да кажеш, че би искала да си пак човек! Да се родиш като човек е лесно, но да живееш като такъв е много трудно! Поздравявам те за смелостта, дете!
Щастливите детски очи погледнаха с благодарност към учителката. В тях Добринка Станева бе видяла онази искра, която след години щеше да се превърне в свeтлина...