Да се събудиш принцеса
Днес се събудих и открих, че съм принцеса! От известно време се чудех коя съм аз, накъде вървя, какво да правя с живота си, и ето че най-накрая ме осени: аз съм принцеса. Чак си се ядосах малко, как досега не съм го разбрала. Ами че то всички признаци си бяха налице: не работя, не уча, вкъщи ми прислужват двама застаряващи индивида, които до скоро считах за родители, но най-вероятно случаят не е такъв, просто не си представям такова прекрасно същество като мен да има нещо общо с тези сбръчкани, вечно уморени, невзрачни хорица. А и съм невероятно красива! Това съм го забелязала отдавна (е, не много отдавна, тъй като съм и млада, по рождение си го знаех, един вид), но не бях свързала този важен факт с това, че всъщност съм принцеса. След като приех реалността, се гримирах, облякох най-хубавата си рокля и излязох, за да дам на света възможност да се преклони както подобава на моята височайша личност. За съжаление се оказа, че прислугата ми се е разпасала, тъй че се наложи сама да си отварям вратите на двореца, а градинарят беше направо за обесване, защото прекрасните градини бяха крайно занемарени, изпотъпкани, задръстени с фасове и боклуци. И тъкмо щях да извикам палача, когато излязох от кралския двор и ми се изясни причината за тази разруха. Ами че цялата ми прислуга е била заета да паркира лъскавите карети 4х4 на принцовете от цял свят, които прииждаха, само за да ме зърнат. Бяха заели не само всички паркоместа, но бяха се накачили и по тротоарите. Разбира се, простих им дързостта и се отправих по улицата към централния площад, където навярно се бяха сбрали всички благородници в очакване на моята поява. В този момент едва не станах жертва на нелепа, но съдбовна за мен случайност, тъй като без малко не бях прегазена от шофьор на жълта карета, принадлежаща най-вероятно на графовете Такси, или поне носеше техния герб. Но, като всяка принцеса, и аз съм изпълнена с благост, та му разреших да си запази живота и се отправих напред към сияйното бъдеще и най-вече към принцовете. За съжаление и те не бяха особено на ниво, да не кажем, че въобще не отговориха на очакванията ми. Това, което ще кажем е, че приличаха по-скоро на настъпани жабоци, отколкото на рицари в блестящи доспехи. И точно тогава го видях!!!!!!!!!!!!!! Не беше точно Красивият принц, но пак ставаше де. Едър един такъв, явно тъкмо се връщаше от леговището на някой дракон, откъдето, с цената на неимоверни геройствания, се бе измъкнал, тъй като още носеше дебели златни вериги около врата и китките. Навярно на входа на пещерата на ламята е стоял някой великан със страшна бухалка, дето го е бил по главата, защото почти нямаше врат. Тази теория се потвърди веднага, когато се качих в колата на принца, защото на задната седалка лежеше въпросната бухалка, навярно взета със сувенирна стойност. После се заредиха щастливи дни. Принцът ме заведе в своя дворец, където бе пълно с придворни дами и всяка вечер гостуваха разни принцове и крале. Всяка нощ, след банкета ми даваше сини бонбонки, за да заспя сто годишния си сън, защото така е в приказките. А някои сутрини, грейнал, ми разказваше как натрупал състояние от принцовете, що се тълпели да ми се полюбуват докато спя. И тъкмо си мислех, че сме заживели щастливи до края на дните си, когато нахълта омразният сержант Иванов с разни други разбойници и отвлече принца. А мен ме затвориха обратно в панелния затвор с мръсния двор, откъдето тръгнах. Утре смятам да се събудя русалка.
© Калина Градинарова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
хахахах, да...
-
50 лева отидоха...
каляски маркови...
---
и принцеси
с кайма
-
с две думи (и едно тире) "НАЙ-ГОЛЯМАТА" много се радвам, че я познавам лично
-
Образно, самоиронично, интелигентно и по младежки дръзко - хареса ми!
-
ХАхаа аХ!!!
Така да ти се отдава... немам думи
-
Калина Градинарова
Вие сте изключително талантливо момиче!
Много се радвам че при това сте толкова млада и хубава...
Не спирайте да пишете.
Поздрави! -
Поздравче, Калина! Хареса ми стилът ти!
П.П. На третата сутрин можеш да се събудиш и като фея!Много е хубаво!
-
абсолютен стогодишен кеф ми стовари в главата
поздравления! -
Харесва ми стила ти! Поздрави!
-
Ей, Кали, страшна си!
И аз си мислех, че съм принцеса, но майка ми не спира да ми повтаря, че това е било в минал живот...От който явно са ми останали някои от маниерите( когато се опитвам да строявам всички, според моите желания)
Много е хубаво!Продължавай!Целувки... -
"не работя, не уча, вкъщи ми прислужват двама застаряващи индивида, които до скоро считах за родители"
То по тая логика и аз трябва да съм принцеса.
Много е забавно. Браво! -
Ехааа, още една талантлива варненка!
Радвам ти се и занапред ще те чета! -
Хей, благодаря
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
