Тя беше отново тук. Със сладникавия си парфюм, червеното си червило и пухкавата си чантичка, в която носеше всичко важно, но имаше място и да сложи още.
Не беше като другите жени. Една весела, облегнала се на бара с цигара в ръка, винаги облеклото и почертаваше съблазнителните й форми. В душата като дете, а външно жена.
Покрай нея минаваха много мъже на различна възраст. С някои тя разговаряше, а други дори и не ги поглеждаше. Изглеждаше така, че ги усеща още преди да я доближат и с поглед показваше, че този човек не бива да я доближава.
Бармана и беше приятел, личеше си по начина как се държеше с него. Той и правеше специален коктейл, тя много се радваше и винаги даваше мнението си за това.
Аз я зяпах много често, почти винаги когато я видя. Всеки път тя беше на едно и също място и аз сядах на моята маса отстрани.
Смееше се звънко и гръмогласно, без да я интересува мнение или упрек, но много рядко. По-често беше меланхолична или замислена.
В един миг, днес, точно сега тя неочаквано и ...