Дамата на бара

Тя беше отново тук. Със сладникавия си парфюм, червеното си червило и пухкавата си чантичка, в която носеше всичко важно, но имаше място и да сложи още.

Не беше като другите жени. Една весела, облегнала се на бара с цигара в ръка, винаги облеклото и почертаваше съблазнителните й форми. В душата като дете, а външно жена.

Покрай нея минаваха много мъже на различна възраст. С някои тя разговаряше, а други дори и не ги поглеждаше. Изглеждаше така, че ги усеща още преди да я доближат и  с поглед показваше, че този човек не бива да я доближава.

Бармана и беше приятел, личеше си по начина как се държеше с него. Той и правеше специален коктейл, тя много се радваше и винаги даваше мнението си за това.

Аз я зяпах много често, почти винаги когато я видя. Всеки път тя беше на едно и също място и аз сядах на моята маса отстрани.

Смееше се звънко и гръмогласно, без да я интересува мнение или упрек, но много рядко.  По-често беше меланхолична или замислена. 

В един миг, днес, точно сега тя неочаквано и рязко се обърна към мен. 

На цвят очите бяха променливи от зелени до тъмно сиви, но точно сега тя ми казваше с изражението си нещо. С изражението си  често говореше, само глупак не можеше да разбере какво имаше да му каже. А аз се уплаших.

Сигурно е усетила моя втренчен поглед и ме е попитала какво искам, но аз наведох глава в питието си и нямах смелостта да я заговоря.

Не усетих кога си е тръгнала, но явно беше казала нещо на бармана, защото той продължително ми се усмихваше.