28 июн. 2024 г., 15:20

"Демон вътре в сина ми" 

  Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези
242 0 2

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

10 мин за четене

Разказът е преведен от самия автор.

 

 

Аз седях на пейката в парка, бавно затягайки се с цигарата. Слънцето отдавна се бе скрило зад хоризонта, оставяйки небето в багрови тонове. Въздухът бе прохладен, и лек ветрец играеше с падналите листа, отнасяйки ги надалеч. Хората вече почти се бяха разотишли и паркът бе опустял. Ръката ми с цигарата застина за миг, когато чух тихо ридание.

Обърнах се и видях момиче, приближаващо се към мен. Очите ѝ бяха зачервени от сълзи, а ръцете ѝ трепереха. Тя изглеждаше напълно изгубена. Мълчаливо ѝ подадох цигара. Тя изненадано ме погледна, но, без да каже дума, я взе. Ръцете ѝ трепереха толкова силно, че аз поднесох запалката и ѝ помогнах да запали цигарата.

— Защо плачеш? — попитах аз, изпускайки облак дим.

Тя ме погледна с молба в очите, гласът ѝ бе тих и прекъсван.

— В моя дом някой се е настанил... и се е вселил в моя син, — гласът ѝ трепереше от страх и отчаяние.

Кимнах, без да изразявам изненада. Това не бе първата подобна история, която чувах. През последните няколко години се бях научил да разпознавам истинските признаци за присъствие на демони.

— Разкажи по-подробно, — казах аз, отново затягайки се. — Какво точно се случва?

Тя сведе поглед и започна да разказва, бавно и неохотно.

— Ние се преместихме в този дом преди няколко месеца. Всичко беше нормално, но после започнаха да се случват странни неща. Първо това бяха просто странни звуци — стъпки, шепот, скърцане на пода. После започнаха да изчезват вещи. А преди няколко седмици моят син започна да се държи странно. Той стана затворен, агресивен, започна да говори на някакъв странен език... А вчера вечерта видях как очите му... — тя стисна очи, сякаш опитвайки се да прогони спомена. — Те бяха черни като нощ.

Погледнах я, оценявайки разказа ѝ. Обикновено в такива ситуации хората са склонни да преувеличават, но страхът ѝ беше истински.

— Сигурна ли си, че това не е просто болест? Може би трябва да го заведеш на лекар?

Тя поклати глава.

— Водих го на лекар. Те казват, че с него всичко е наред. Но аз знам, че това не е така. Чувствам, че в нашия дом има нещо зло.

Кимнах. Демоните — същества, които се хранят със страх и болка, понякога избират нови "жилища" в човешките тела.

— Добре, — казах, ставайки от пейката. — Ще дойда с теб. Ще видим какво може да се направи.

Тя кимна, и ние тръгнахме към дома ѝ. Целият път тя мълчеше, и аз също не казвах нищо. Моята работа изискваше концентрация и внимание към детайлите. Вървяхме по тъмните улици, осветени само от редки фенери, създавайки причудливи сенки по асфалта.

Домът ѝ се намираше в стар район на града, където повечето сгради бяха ветхи и изоставени. Къщата изглеждаше почти същата: обелена боя, скърцащи врати и счупени прозорци. Почувствах странно напрежение, веднага щом влязох вътре. Въздухът беше тежък, сякаш изпълнен с невидима тъмнина.

— Къде е той? — попитах, оглеждайки се.

— В своята стая, — прошепна тя, посочвайки вратата в края на коридора.

Приближих се към вратата и я отворих. В стаята беше тъмно, но забелязах силует на леглото. Момчето лежеше свито на кълбо и издаваше странни звуци, сякаш плачеше и се смееше едновременно. Извадих от джоба си малък амулет и прошепнах няколко думи на латински. Силуетът на леглото замря, а после започна бавно да се изправя.

— Кой си ти, по дяволите? — изсъска той, гледайки ме с черни очи.

Стиснах амулета по-силно.

— Аз съм този, който ще те изгони оттук, — отвърнах спокойно.

Демонът се изсмя, и стаята се изпълни с хлад. Момчето започна да се гърчи, сякаш се опитваше да се освободи от невидими окови.

— Не разбираш, — изсъска демонът. — Този свят ни принадлежи. Не можеш да ни спреш.

Не го слушах. Произнесох заклинание, концентрирайки се върху изгонването на тъмната същност. В стаята стана непоносимо студено, но аз продължавах да чета думите, чувствайки как силите ме напускат.

Изведнъж момчето закрещя, и тялото му се извиваше в дъга. Черните очи започнаха да се променят, превръщайки се в нормални човешки. Демонът се бореше, но аз не спирах.

— Ти, кучко, мислиш, че можеш да ме спреш? — крещеше демонът. — Ще се върнем, и тогава ще съжаляваш, че въобще си се захванал с това!

Не се разсейвах, продължавайки да чета заклинанието. Светлината от амулета ставаше все по-ярка, осветявайки мрачните ъгли на стаята. Внезапно светлината избухна, и демонът издаде последен, пронизителен вик, преди да изчезне. Момчето отпусна на леглото, без съзнание. Дишането му стана равно и спокойно.

Жената, стояща на вратата, заплака от облекчение и радост. Погледнах я и кимнах.

— Всичко свърши, — казах, прибирайки амулета. — Той няма да се върне повече.

Тя се хвърли към сина си, обгръщайки го. Наблюдавах тази сцена, чувствайки как умората ме обгръща. Всеки път изгонването на демон отнемаше много сили, но това беше необходимо.

— Напуснете това място, — казах, насочвайки се към изхода. — Този дом вече не е безопасен. Намерете ново място за живот.

Тя кимна, все още плачейки, и аз излязох от стаята. Работата беше свършена, но предстоеше други предизвикателства, други демони, които чакаха своето изгонване.

Излизайки от къщата, запалих нова цигара и погледнах към нощното небе. Работата на демоноборец никога не свършва. Напред ме очакваха други предизвикателства, други демони, които чакаха своето изгонване.

Вървях по нощните улици, потънал в мислите си. В такива моменти се чувствах особено самотен. Моята работа беше тежка и опасна, и знаех, че никога няма да мога да се върна към нормален живот. Но някой трябваше да прави това. Някой трябваше да се бори с тъмнината.

На хоризонта се появи нова цел — още един дом, още едно семейство, нуждаещо се от помощ. Загасих цигарата и се насочих към следващото предизвикателство. Моята работа беше тежка, но знаех, че това е моят дълг. И докато съм жив, ще се боря с тъмнината, за да защитя тези, които не могат да се защитят сами.

 

Оригинал

"Демон внутри моего сына"

Я сидел на скамейке в парке, медленно затягиваясь сигаретой. Солнце давно скрылось за горизонтом, оставив небо в багровых тонах. Воздух был прохладным, и лёгкий ветерок играл с опавшими листьями, унося их прочь. Люди уже почти разошлись, и парк опустел. Моя рука с сигаретой замерла на мгновение, когда я услышал тихий всхлип.

Я повернулся и увидел девушку, приближающуюся ко мне. Её глаза были красными от слёз, а руки дрожали. Она выглядела совершенно потерянной. Я молча протянул ей сигарету. Она удивленно посмотрела на меня, но, не говоря ни слова, взяла её. Её руки так сильно дрожали, что я поднёс зажигалку и помог ей зажечь сигарету.

— Почему ты плачешь? — спросил я, выпуская облако дыма.

Она посмотрела на меня с мольбой в глазах, её голос был тихим и прерывался.

— В моём доме кто-то поселился... и вселился в моего сына, — её голос дрожал от страха и отчаяния.

Я кивнул, не выражая удивления. Это была не первая подобная история, которую я слышал. За последние несколько лет я научился распознавать настоящие признаки присутствия демонов.

— Расскажи подробнее, — сказал я, снова затягиваясь. — Что именно происходит?

Она опустила взгляд и начала рассказывать, медленно и неохотно.

— Мы переехали в этот дом несколько месяцев назад. Всё было нормально, но потом начали происходить странные вещи. Сначала это были просто странные звуки — шаги, шёпоты, скрип половиц. Потом начали пропадать вещи. А несколько недель назад мой сын начал вести себя странно. Он стал замкнутым, агрессивным, начал говорить на каком-то странном языке... А вчера вечером я увидела, как его глаза... — она зажмурилась, словно пытаясь прогнать воспоминание. — Они были чёрными, как ночь.

Я посмотрел на неё, оценивая её рассказ. Обычно в таких ситуациях люди склонны к преувеличению, но её страх был настоящим.

— Ты уверена, что это не просто болезнь? Может быть, стоит показать его врачу?

Она покачала головой.

— Я водила его к врачу. Они говорят, что с ним всё в порядке. Но я знаю, что это не так. Я чувствую, что в нашем доме что-то злое.

Я кивнул. Демоны — существа, питающиеся страхом и болью, иногда выбирают себе новые "жилища" в людских телах.

— Хорошо, — сказал я, вставая с скамейки. — Я пойду с тобой. Посмотрим, что можно сделать.

Она кивнула, и мы направились к её дому. Весь путь она молчала, и я тоже не произносил ни слова. Моя работа требовала концентрации и внимания к деталям. Мы шли по тёмным улицам, освещённым лишь редкими фонарями, создавая причудливые тени на асфальте.

Её дом находился в старом районе города, где большинство зданий были ветхими и заброшенными. Дом выглядел почти так же: облупившаяся краска, скрипучие двери и разбитые окна. Я почувствовал странное напряжение, как только вошёл внутрь. Воздух был тяжелым, словно наполненным невидимой тьмой.

— Где он? — спросил я, осматриваясь.

— В своей комнате, — прошептала она, указывая на дверь в конце коридора.

Я подошёл к двери и открыл её. В комнате было темно, но я заметил силуэт на кровати. Мальчик лежал, свернувшись калачиком, и издавал странные звуки, словно плакал и смеялся одновременно. Я достал из кармана небольшой амулет и прошептал несколько слов на латыни. Силуэт на кровати замер, а затем начал медленно подниматься.

— Кто ты, чёрт тебя дери? — прошипел он, глядя на меня чёрными глазами.

Я сжал амулет крепче.

— Я тот, кто выгонит тебя отсюда, — ответил я спокойно.

Демон захохотал, и комната наполнилась холодом. Мальчик начал дёргаться, словно пытаясь сбросить невидимые оковы.

— Ты не понимаешь, — прошипел демон. — Этот мир принадлежит нам. Ты не можешь остановить нас.

Я не слушал. Произнес заклинание, концентрируясь на изгнании тёмной сущности. В комнате стало невыносимо холодно, но я продолжал читать слова, чувствуя, как силы покидают меня.

Внезапно мальчик закричал, и его тело выгнулось дугой. Чёрные глаза начали изменяться, превращаясь в нормальные человеческие. Демон боролся, но я не останавливался.

— Ты, сука, думаешь, что сможешь меня остановить? — кричал демон. — Мы вернёмся, и тогда ты пожалеешь, что вообще взялся за это!

Я не отвлекался, продолжая читать заклинание. Свет от амулета становился всё ярче, освещая мрачные углы комнаты. Внезапно свет вспыхнул, и демон издал последний, пронзительный крик, прежде чем исчезнуть. Мальчик обмяк на кровати, без сознания. Его дыхание стало ровным и спокойным.

Женщина, стоявшая в дверях, заплакала от облегчения и радости. Я посмотрел на неё и кивнул.

— Всё кончено, — сказал я, убирая амулет. — Он больше не вернётся.

Она кинулась к сыну, обняв его. Я наблюдал за этой сценой, чувствуя, как усталость наваливается на меня. Каждый раз изгнание демона забирало много сил, но это было необходимо.

— Уходите отсюда, — сказал я, направляясь к выходу. — Этот дом больше не безопасен. Найдите новое место для жизни.

Она кивнула, всё ещё плача, и я вышел из комнаты. Работа была сделана, но впереди были другие вызовы, другие демоны, которые ждали своего изгнания.

Выйдя из дома, я закурил новую сигарету и посмотрел на ночное небо. Работа демоноборца никогда не заканчивается. Впереди были другие вызовы, другие демоны, которые ждали своего изгнания.

Я шел по ночным улицам, погружённый в свои мысли. В такие моменты я чувствовал себя особенно одиноким. Моя работа была тяжёлой и опасной, и я знал, что мне никогда не удастся вернуться к нормальной жизни. Но кто-то должен был делать это. Кто-то должен был бороться с тьмой.

На горизонте появилась новая цель — ещё один дом, ещё одна семья, нуждающаяся в помощи. Я затушил сигарету и направился к следующему вызову. Моя работа была тяжёлой, но я знал, что это мой долг. И пока я жив, я буду бороться с тьмой, чтобы защитить тех, кто не может защитить себя.

 

© Васил Морро Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Демон вътре в сина ми" - по-добре би звучало "Демонът в сина ми" - и без 'вътре' се разбира!

    "Тя кимна, все още плачейки, и аз излязох от стаята. Работата беше свършена, но предстоеше други предизвикателства, други демони, които чакаха своето изгонване.

    Излизайки от къщата, запалих нова цигара и погледнах към нощното небе. Работата на демоноборец никога не свършва. Напред ме очакваха други предизвикателства, други демони, които чакаха своето изгонване.
    Оправи повторението!
    "Тя кимна, все още плачейки, и аз излязох от стаята. Работата беше свършена, но предстоЯХА други предизвикателства, други демони, които чакаха своето изгонване.
    Излизайки от къщата, запалих нова цигара и погледнах към нощното небе. Работата на демоноборец никога не свършва."
  • бавно затягайки се с цигарата. - бавно подръпвайки си от цигарата!
    В бг няма "затягайки се с цигарата"!
Предложения
: ??:??