Разказът е преведен от самия автор.
Аз седях на пейката в парка, бавно затягайки се с цигарата. Слънцето отдавна се бе скрило зад хоризонта, оставяйки небето в багрови тонове. Въздухът бе прохладен, и лек ветрец играеше с падналите листа, отнасяйки ги надалеч. Хората вече почти се бяха разотишли и паркът бе опустял. Ръката ми с цигарата застина за миг, когато чух тихо ридание.
Обърнах се и видях момиче, приближаващо се към мен. Очите ѝ бяха зачервени от сълзи, а ръцете ѝ трепереха. Тя изглеждаше напълно изгубена. Мълчаливо ѝ подадох цигара. Тя изненадано ме погледна, но, без да каже дума, я взе. Ръцете ѝ трепереха толкова силно, че аз поднесох запалката и ѝ помогнах да запали цигарата.
— Защо плачеш? — попитах аз, изпускайки облак дим.
Тя ме погледна с молба в очите, гласът ѝ бе тих и прекъсван.
— В моя дом някой се е настанил... и се е вселил в моя син, — гласът ѝ трепереше от страх и отчаяние.
Кимнах, без да изразявам изненада. Това не бе първата подобна история, която чувах. През по ...