Вечерта ме нападна ненадейно, а аз не бях подготвен за нея. Старицата, от която купих опаковани детски сълзи ме увери, че щом ги разопаковам животът ми ще придобие смисъл.
Скътани в левия джоб на палтото, прогаряха вътрешността на джоба ми.
Купих ги несъзнателно, защото исках да ù помогна, а и не вярвах, че някой може да продава сълзи толкова евтино.
Имаше мъжки, женски, страчески и детски.
Мислех си, че именно те трябва да са най-скъпи, но тя бе преценила, че може да ги продава на безценица.
Като всеки търговец ми пробута стоката си ловко, с интересен разказ за това, откъде идват сълзите и за какво могат да ми послужат.
Истината бе, че не ми трябваха, но тя ме убеди, че са ми жизнено необходими.
Почти тичах към дома си с прогарящ джоб, а върху ми небето изливаше поредната му нанесена обида. Започна да хленчи по детски, пускаше по някоя и друга капка, но само след минути се разрида неутешимо.
Прибрах се мокър, не, подгизнал. От мен се стичаше вода, която коридорът ми понесе с известна ...