Диалози
(Диалозите съдържат езотерични и пророчески елементи)
Действащи лица:
Многовековната - богиня Изида
Старозаветния - бог Яхве (Йехова)
Олимпиеца - бог Зевс
Едноокия - бог Один
- Здравей, Многовековна!
- Здравей, Старозаветни!
- Какво те води насам?
- Води ме Очакването.
- Тогава седни и почини. Тъкмо ще ми правиш компания.
- Е, как е при теб?
- Същото - ни повече, ни по-малко, но с малко отгоре.
- А хората още ли са слепи?
- Още. Някои от тях са на път да прогледнат, а други да провидят, но останалите нищичко не виждат.
- Тогава да не питам и за останалото.
- Няма смисъл. Все същото.
- Ех! Горките! Дано по-скоро излязат от мрака.
- Чул те Господ!
- А иначе как си?
- Уморена. А ти?
- За сега бива. Кретам криво-ляво.
- А нещо ново покрай теб?
- Същото мъртвило както и преди.
- Ама, как така!? Та при теб винаги е пълно!
- Пълно, но празно. Хора колкото щеш, но душите им ги няма.
- Не съм изненадана.
...
-Еееех, Многовековна! Едно време - златно време бе. А сега пусталък...
- Така е, но нека не се отчайваме.
- Отчаяние! Та то при мене липсва.
- Радвам се да го чуя.
- Я виж кой идва насам!
- Кой?
- Олимпиеца.
- А това е хубаво. Значи се събираме старите.
- Е, хайде де и ти не си съвсем за изхвърляне. Кажи ù Олимпиецо!
- Какво?
- Нищо, скъпи Олимпиецо. Много се радвам да те видя. Изминаха векове от последната ни среща.
- Така е Многовековна, но и времето се промени.
- Нима!? За хората, може би, но не и за мен. Все същото си е.
- То и за мен. Но хората ни забравиха.
- Това е друго. Не е приятно, но е така.
- Вас!? Са ви забравили!? Ха-ха-ха!
- Какво е толкова смешно, Старозаветни?
- Нищо, Многовековна. Може да си мислите, че сте забравени, но не сте. От време на време чувам вашите имена да се носят сред хората.
- Дори и да е така, това са само снежинки в ясен летен ден. - отвърна тя.
- Моля ви, да не спорим. И двамата казвате истината, но и тримата знаем Истината.
- Така е. Всяко начало си има край. - рече тъжно Олимпиеца.
...
- Привет, мои скъпи приятели!
- Охооо! Привет, Еднооки северняко!
- Не мога да повярвам, че си станал от древния си сън. - обърна се към него Старозаветния.
- И да пропусна Очакването! Това е изключено и непростимо!
- Явно всички сме тук заради него. - рече Олимпиеца.
- Е, щом сме се събрали, ще чакаме всички заедно. Още малко остана и то ще дойде. А след това ни чака Великия Сън. - каза Многовековната.
- А как се справят хората? - попита Едноокия.
- Напредват. Както е казано: "Бавно, но славно." - отвърна Старозаветния.
- Значи Очакването със сигурност наближава. - зарадва се Едноокия.
- А какво ще стане с нея? - попита Олимпиеца.
- Ще последва примера на сестра си. - отвърна му Многовековната. - Както е казано: "... прах при прахта отива..."
...
-Ще се видим ли след Великия Сън?
- Разбира се.
- Харесват ли ви последните мигове?
- Много! Струваше си Очакването.
- А и промяната е голяма.
- Така е. Не само хората, но и природата се промени.
- Нека се насладим на тези последни мигове и да се приготвим за Великия Сън.
...
- Не забравяйте...
- Никога!
- Помнете...
- Винаги!
- Нека Светлината, Мъдростта и Любовта бъдат с нас във Вечността!
- Да бъдат и да пребъдат!
...
© Кристиан Александров Все права защищены