12.06.2013 г., 11:05 ч.

Диалози 

  Проза » Други
662 0 0
11 мин за четене

Диалози

 

(Диалозите съдържат езотерични и пророчески елементи)

 

Действащи лица:

 

Многовековната - богиня Изида

Старозаветния - бог Яхве (Йехова)

Олимпиеца - бог Зевс

Едноокия - бог Один

 

 

- Здравей, Многовековна!

- Здравей, Старозаветни!

- Какво те води насам?

- Води ме Очакването.

- Тогава седни и почини. Тъкмо ще ми правиш компания.

- Е, как е при теб?

- Същото - ни повече, ни по-малко, но с малко отгоре.

- А хората още ли са слепи?

- Още. Някои от тях са на път да прогледнат, а други да провидят, но останалите нищичко не виждат.

- Тогава да не питам и за останалото.

- Няма смисъл. Все същото.

- Ех! Горките! Дано по-скоро излязат от мрака.

- Чул те Господ!

- А иначе как си?

- Уморена. А ти?

- За сега бива. Кретам криво-ляво.

- А нещо ново покрай теб?

- Същото мъртвило както и преди.

- Ама, как така!? Та при теб винаги е пълно!

- Пълно, но празно. Хора колкото щеш, но душите им ги няма.

- Не съм изненадана.

 

...

 

-Еееех, Многовековна! Едно време - златно време бе. А сега пусталък...

- Така е, но нека не се отчайваме.

- Отчаяние! Та то при мене липсва.

- Радвам се да го чуя.

- Я виж кой идва насам!

- Кой?

- Олимпиеца.

- А това е хубаво. Значи се събираме старите.

- Е, хайде де и ти не си съвсем за изхвърляне. Кажи ù Олимпиецо!

- Какво?

- Нищо, скъпи Олимпиецо. Много се радвам да те видя. Изминаха векове от последната ни среща.

- Така е Многовековна, но и времето се промени.

- Нима!? За хората, може би, но не и за мен. Все същото си е.

- То и за мен. Но хората ни забравиха.

- Това е друго. Не е приятно, но е така.

- Вас!? Са ви забравили!? Ха-ха-ха!

- Какво е толкова смешно, Старозаветни?

- Нищо, Многовековна. Може да си мислите, че сте забравени, но не сте. От време на време чувам вашите имена да се носят сред хората.

- Дори и да е така, това са само снежинки в ясен летен ден. - отвърна тя.

- Моля ви, да не спорим. И двамата казвате истината, но и тримата знаем Истината.

- Така е. Всяко начало си има край. - рече тъжно Олимпиеца.

 

...

 

- Привет, мои скъпи приятели!

- Охооо! Привет, Еднооки северняко!

- Не мога да повярвам, че си станал от древния си сън. - обърна се към него Старозаветния.

- И да пропусна Очакването! Това е изключено и непростимо!

- Явно всички сме тук заради него. - рече Олимпиеца.

- Е, щом сме се събрали, ще чакаме всички заедно. Още малко остана и то ще дойде. А след това ни чака Великия Сън. - каза Многовековната.

- А как се справят хората? - попита Едноокия.

- Напредват. Както е казано: "Бавно, но славно." - отвърна Старозаветния.

- Значи Очакването със сигурност наближава. - зарадва се Едноокия.

- А какво ще стане с нея? - попита Олимпиеца.

- Ще последва примера на сестра си. - отвърна му Многовековната. - Както е казано: "... прах при прахта отива..."

 

...

 

-Ще се видим ли след Великия Сън?

- Разбира се.

- Харесват ли ви последните мигове?

- Много! Струваше си Очакването.

- А и промяната е голяма.

- Така е. Не само хората, но и природата се промени.

- Нека се насладим на тези последни мигове и да се приготвим за Великия Сън.

 

...

 

- Не забравяйте...

- Никога!

- Помнете...

- Винаги!

- Нека Светлината, Мъдростта и Любовта бъдат с нас във Вечността!

- Да бъдат и да пребъдат!

 

...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Кристиан Александров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??