Тичах като обезумял по улицата, бързах да стигна до дома на Писателката. Спънах се в някаква торбичка, блъснах някакъв мъж и изскочих пред една кола. Създадох толкова хаос около себе си, воден единствено от мисълта да ù донеса спокойствие.

  Чувах викове зад себе си, някой извика името ми, но не можех да се обърна. Нямах време да се обърна, важна беше единствено Писателката. Трябваше да отида в дома ù, да я успокоя. Какво ме интересуваше чуждото нещастие, мислех единствено за нейното.

  Проклех се наум, докато бягах за по-напряко през градината. Скоро съвсем щях да остана без сили и щях да се забавя. Трябваше да взема някакво превозно средство, но въобще не можех да мисля логично, след като разбрах, че са я видели да плаче. Една-единствена цел превзе съзнанието ми: „Иди при нея, успокой я.”

  И ето ме, бягащ като луд по улицата. Вече беше прекалено късно за превозно средство – нямаше автобус, който да минава през градината и да води до дома ù.

   Не знаех, не си представях, че съществува човек, който би я наранил. Та това беше Писателката. Кой изобщо би си помислил да направи нещо, което да я разплаче?

   Гневът ми даваше сили и аз бягах, бягах като луд, сякаш от това зависеше животът ми, за пръв път бягах така. Не можех да я оставя да плаче сама. Не можех изобщо да си я представя да плаче.

   С последни сили стигнах дома ù и отворих вратата. Дишах забързано и едва успявах да си поема дъх. Вратата на стаята ù стоеше полуотворена и там я видях:

   Лицето ù, обляно в сълзи, а косата ù разпиляна, стоеше сгушена като дете в скута на любовника си. Той я милваше по главата с такава нежност и шептеше в ухото ù. Искрено му завидях. А тя стоеше в него, свита и само плачеше – тихо, без глас. Стоях така вцепенен и ги гледах може би петнадесет-двадесет минути, когато тя се сепна и каза:

   - Аз му казах, че го обичам, разбираш ли? А той ми обърна гръб. – а после отново се сгуши в прегръдката му и продължи да плаче.

    Облегнах се на стената и затворих очи. Бързах да донеса спокойствие, а вместо това хаос обви душата ми. Дори не можех да си представя как се чувства любовникът ù.