Видях я да излиза от един ресторант. Беше дребничко тъмнокосо момиче с изразителни сини очи. Вниманието ми бе привлечено не само от необикновената ù красота, но и от странния ù начин на придвижване. Двете алуминиеви патерици, които бяха затъкнати под мишниците ù, я правеха да изглежда крехка и уязвима. Аз спрях, взрях се в старомодните приспособления и се зачудих кога за последно бях виждал човек, ходещ с патерици. Реших, че трябва да е било преди доста години. Тя се огледа, след което внимателно преодоля двете стъпала и стъпи на тротоара. Беше облечена в черна кожена пола и синя блуза и носеше черни обувки на висок ток. Ефектните мрежести чорапи подчертаваха грациозните извивки на прасците и бедрата ù. Тя се приведе стреснато, когато една кола изсвистя над главите ни, след това тръгна по пътя си. Последвах я, спазвайки „безопасна” дистанция.
Крачеше бързо, използвайки умело патериците си. Първоначално ми изглеждаше, че с краката ù всичко е наред, всъщност, струваше ми се, че изобщо не ...