Здравей татко,
Как сте с мама? Аз ти пиша, за да ти кажа, че ще е поостана малко повече. Но не се притеснявай – тук отношението към задържаните е страхотно! Честно казано, готвят по-добре от мама. Но това не й го казвай, моля те. Предполагам, се чудиш защо ще остана? Е, нищо страшно – малко ударих един сервитьор със стол. Не ми е ясно за какво вдигат толкова шум, нали и кечистите по телевизията правят така?! Ама явно смешникът, който ни сервираше се оказа мухльо и слабак, че се просна на земята със сцепена тиква. Или поне така ми казаха. Аз не помня. Ама то е нормално тук. В Слънчев бряг не се пие вода. Тук се пие водка. А тя се „гаси” с бира. То и бирата в България не е като нашата – може да зашемети и чичо Джак. Онзи, дето пие по две бири на вечер, сещаш ли се?
Но да се върна на мухльото. Бил целият в кръв, като се проснал. Ами те какво очакват? Нали главата му се е сцепила? Странни хора. Приятелите ми са ме прибрали в стаята. Каква компания, а? А вие с майка ми казвахте, че били пропаднали само, защото пият малко повече от другите. Е, и пушат трева. Добре де, понякога ползват и по-твърдо, но определено може да разчита човек на тях! Пък то и пиенето… не е точно пиене. Тук се пие по-различно… повече. И по-силен алкохол. Но е нормално в Слънчев бряг.
Знаеш ли, тате, тук е голям купон! Никой не те пита за годините ти, като влезеш в магазина. Дават ти алкохол и цигари, когато си поискаш. Като казах цигари, тате, няма да е зле да поставим климатик в стаята ми – миризмата на цигари иначе застоява и се набива в дрехите. От опит знам. Дрехите ми тук миришат на толкова други неща – парфюм, пот, морска вода, на нещо, което българите наричат „джибри” - че миризмата на цигари почти не се усеща, но помня, че първите два дена блузите ми определено миришеха на цигари. Помня го, защото тогава още не знаехме кои заведения кога имат „Happy Hour”. Сещаш се какво е „Happy Hour”, нали? Плащаш едно, носят ти две. Сега вече знам къде и кога. Знам и в кои заведения слагат повече алкохол и къде го разреждат доста. Богат опит придобих за две седмици тук. Когато навърша осемнайсет, искам пак да дойда! Знам, че е чак след две години, но още отсега да се разбера с вас. Този път, ако може да ми пратиш повечко пари? Не, че тези не ми стигнаха, но повечето пари значат повече алкохол и цигари.
Но аз забравих за какво ти писах. Оказа се, че сервитьорът-мухльо трябвало да лежи в болница със сътресение на мозъка. Какво съм виновен аз, че черепът му не можа да издържи удара на леко метално столче? Ох, докато ти пиша гърба и кръста ме болят… може да съм вдигнал нещо тежко. Не помня. Та, татко, прати ми пари, за да мога да платя на адвоката. Много добър адвокат! Успя да уреди всичко да мине. Ще се прибера в Англия и ще положа няколко часа общественополезен труд. Дори не се налага да плащам някакви пари на мухльото.
Я, водят и някой друг в ареста. Май е на моите години. Запознах се с много интересни хора тук.
До скоро, тате. И чакам парите.
С обич, Джон.
P.S. Тате, не се притеснявай за девствеността ми. Тук има толкова много лесни момичета, че не се налага и да им плащаш. Но българките са най-добри, знаят доста номерца. Хи, хи, хи. Като се прибера, може да си поговорим по мъжки за тези неща. Може да ти дам добри съвети за теб и мама. А може би и за съседката отляво?
Джон
© Галина Иванова Все права защищены
Стилно!