ДОБРОДУШКО

Eсента оголи дървета, вятърът отнесе и последните листа и сега те стояха грозни с разперени клони. Нямаше и помен от лятната хубост. Валеше. В стаята стояха няколко човека и всички те гледаха младия човек, който лежеше на леглото. Беше блед, на лицето му беше изписана жестока умора. Всичко бе станало бързо. Болестта изненада Добри. Имаше други планове,но сега вече нямаше бъдеще, имаше само спомени. „На мравката път  правеше”  говореха за Добри съседите. „Много свястно момче,винаги поздравяваше” повтаряха те. „Да бе” ,казваха други - слушай ги и пълней.” Защото на мравка може би път правеше,но хората ги газеше с валек.

Добри беше родом от село Мартен, недалеч от Русе, само на 15 минути път с лека кола. Мразеше да му споменават  че е от там, особено пък ако отгоре му гарнираха и думата селяндур. Макар че по късно Мартен стана град,но само по брой жители,а иначе новите граждани си живееха живота по селски. И така още от малък Добри реши да се маха от село и да стане градски. Обичаше да мами, всеки ден измисляше начини да изтарикати и да присвои чуждото. Комшиите от село казваха, че първата дума, която чули отчетливо от малкия мошеник била „Мое”. Нямаше значение за какво става дума, видеше ли нещо чуждо, все повтаряше тази дума. Задължително слагаше малката си ръчичка върху чуждата вещ и тогава много трудно можеше някой да му я отнеме. Крадеше от съучениците си каквото му падне, внимаваше да не го разкрият и успяваше. Отначало бяха дребни суми пари,абе и една стотинка пак го устройваше.Принципа му беше –малки суми, но редовно, както в тотото. Но и какво може да откраднеш от малките деца-малки суми.Влечеше го нещо по голямо, ала в селото нямаше как да стане-рискът от провал беше голям, не си струваше.Реши да изчака и като стигна до седми клас кандидатства в Електрото в Русе. Родителите му нямаха нищо против. То кой ли не учеше там, недостигът на ученици правеше кандидастването в техникум лесно и дори приятно. Отгоре на всичко ти дават и стаичка в общежитието.

Живот.

Да учи, да набляга над книгите -„Не, мерси!” казваше той, нямаше намерение да става електрик или не знам си още какъв след като приключи с ученето. Впрочем, с такава нагласа бяха мнозина, искаха само диплома. Добри нямаше приятели, имаше интереси. Не беше грозен, но цялото му излъчване някак си държеше настрани и малкото хора които искаха да го опознаят. Той не търсеше близост. Като завърши техникума реши да наеме стаята в центъра, с хазяи. Идеята беше да не плаща много, даже ако е възможно на него да плащат за това, че живее в чужд имот. Чудесно се справи с тази задача. Обади се на агенция за недвижими имоти, ходи на оглед няколко пъти, избра си хубава стая  в къща в центъра, с двор и немощна хазяйка-самотна. Децата и бяха заминали в Канада и нямаха намерение да се върнат в България. Разбира се, Добри не плати комисионната на брокерката, прескочи агенцията. Голямо удоволствие изпитваше от това, скоро не се беше случвало да прецака някого. В техникума не прекаляваше с крадене, защото един път още през първата година го натупаха яко за такъв опит. Сниши се. Сега вече бе друго. Имаше план да се сдобие с жилище. Проучил бе нещата, не беше глупав. Бързо щеше да стигне целите си, затова избра за жертви стари хора. Те са лесни. Знаеше от опит, още когато беше на село, как  баба му вярваше на всички лъжи които той и казваше. Мислеше си, колко по-лек би бил животът за него, ако всички бяха като баба му -будали. С годините възрастните губят сетива за много неща, повечето от тях стават доверчиви и точно това реши да използва Добри. Хазайката баба Бобка беше на седемдесет и седем години, скоро бе оперирана.  Докторите и казали да се пази и би било хубово някой да бъде до нея. Нямаше кой, но ето че Господ пратил Добри - златно момче, помагаше много, правеше всичко. Молеше хазайката да му постави задачи за всеки ден. С една дума, като че ли си има внук вкъщи. Ту купува продукти, ту плаща ток и вода – „Всичко ще направя за Вас, хазяйке, нали сме хора”-казваше Добри. Хора!

 Децата пращаха от Канада на баба Бобка по триста долара, добри пари за една пенсионерка, а и нейната пенсия не беше малка. Живееше в къща в центъра с двор, а Добри отделно в своята стая със самостоятелен вход. „От тук ще тръгна към богатството”- мислеше Добри. Лежеше на леглото, гледаше тавана, размишляваше. Гледайки към прозореца, виждаше паяжини. Обичаше паяци, можеше да съзерцава дълго как те упорито плетът паяжина –капан  за насекоми. Бяха търпеливи, можеха да чакат достатъчно, за да хванат някоя буболечка. Понякога Добри хващаше муха и я хвърляше върху паяжината. Така и той щеше да оплете в своята паяжина Баба Бобка и роднините и. „Скоро ще гушне букета дъртата”-мислеше си той, „Макар че се държи, болестта напредва, тук таме вече забравя за някои неща .Трябва ми екшън-план” - мислеше на глас Добри. Баба Бобка все го хвалеше пред децата си,когато говореше по телефона. Един път го покани и той да се запознае с тях, като каже една две приказки в телефонен разговор. Децата се успокоиха, разбраха че Добри е точен и до сега не даваше и капка съмнение на близките за него. Половината работа вече бе свършена. Вярваха му, още малко търпение и щеше да ги изненада.

Завършил техникума, Добри се уреди да работи във фирма за ПВЦ дограми.Трябваше да започне, понеже хазяйката започна да се притеснява, как така без работа-млад човек-не е на хубаво.Много се зарадва ,като чу че вече Добри има свястна работа. Дори нещо повече- момчето предложи на половин цена да смени старите прозорци с нови с Ка стъкла, не че баба БОБКА разбра за какво става дума, но плати всичко двойно. Добри се облажи доста и реши да прилага и на други наивници същата схема. На места прибираше пари и дим да го няма. Кой ще го търси, още повече, че ставаше дума за пенсионери-лесна плячка. Дойде време да действа. Една вечер извика бърза помощ за баба Бобка, свестиха я. Хубово, че успяха да я върнат при живите. Добри се паникьоса. „Не сега”- молеше той баба Бобка. Докторът каза на Добри, че няма смисъл бабата да постъпва  в болница, остава и съвсем малко. На другия ден отиде при адвокат ,проучи нещата ,разбра за схемата имот срещу гледане на баба Бобка ,подготви документите,после посети нотариус.Подпечата нещата. Разбра, че е възможно децата да се върнат за малко, побърза да им се обади ,увери ги, че няма място за безпокойство,той всичко ще уреди. И го направи. Само трябваше да сложи подписа на хазайката, лесна работа предвид нейното състояние и хапчетата, които тя приемаше . Държаха я през повечето време неадекватна.Цялата работа се сведе към прехвърлянето на имота на името на Добри и след това събарянето на къщата от строителна фирма и получаването на два апартамента и два магазина на пъпа на града. През пролетта, като че ли всичко си дойде на място,баба Бобка постъпи в Болница и вече нищо не спираше Добри. Отиде с нотариус , адвокат и представител на фирмата при хазяйката и предложи да подпише документите,увери я че е говорил с децата преди час и те са съгласни тя да  бъде гледана от него. Че в замяна ще получи къщата - пропусна да и каже. „Ох Добри,  нека и аз да поговоря с тях” - повтаряше болната баба,но Добри беше настоятелен, казваше че не е хубаво да се бавят държавни служители. В този момент на баба Бобка и призля, в следващия миг в ръката и беше сложен химикал, тя вече нищо не разбираше. Добри седеше до нея,хванал ръката и, и заедно сложиха подписа .”Браво”- каза Добри ,”сега почивай в мир баба Бобка.” Така и направи тя -издъхна. Всички в стаята се изнизаха бързо ,бяха доволни от свършената работа. След това Добри отиде в траурната агенция и уреди погребението,което баба Бобка заслужаваше,а тя заслужаваше това което се полага на един просяк или клошар, според Добродушко.Последните дни така го викаше покойната Бобка. Всички пари от банката Добри прехвърли на свое име. След три дни пристигна багер и събори къщата, в която живееха дълги години Баба Бобка и децата и . От съседите разбраха те за съдбата на майката си. Пристигнаха в Русе,но нямаше я вече къщата в който бяха расли ,нямаше и двора-голям с много овошки .Отидоха в Моргата,след това на гробище,все пак уредиха погребение и положиха майка си до гроба на баща си.Започнаха да питат за имота си,ходиха при адвокати,нотариуси,но всичко беше законно,макар и не-морално. Кой го гледа от морална страна? Закон и морал са две различни неща. Децата така и не можаха да видят Добродушко,искаха да го питат за вещите останали от Баба Бобка,но уви Добри ги изхвърли ,не му трябваше да се занимава с чужди боклуци. Само че имаше и много скъпи монети,някои от тях доста пари струваха. Мъжът на Бобка беше колекционирал монети доста години,но уви, сега бяха в чужди ръце.Нямаше шанс да ги получат обратно.Децата на Бобка се върнаха в Канада. Добри си получи два апартамента,два магазина –„Всичко точно”,казваше той. Аз съм точен човек.При мен всичко е по закон.След Баба Бобка Добри се сприятели с адвокати ,строители и все намираше начин да присвои чужда собственост. Надушваше някак си жертвите си,ходеше по кафената,сядаше до някой дядо или баба и след недълъг разговор вече беше готов да помага безкористно на бедните хорица. Не смееше да прилага тази схема към по младите хора,понеже повечето от тях все пак имаха инстинкти за самосъхранение и бързо можеха да разкрият намерението му.Един вид отличаваха мърша от здравото. В града се събаряха трескаво къща след къща.На места изникнаха грозни кутийки ,които бяха далеч от някаква архитектурна мисъл. Парата ги гонеше .Евтино ,за кратко и много ,това беше целта на строители и собственици.Всички се облажиха през тези години и строители, и нотариуси, и агенции за недвижими имоти.Брокери щъкаха като луди –имаше работа за всички.Банките даваха кредити на сулю и пулю. Без доказване на произхода на парите, с лихви ,които после ще отрежат главите на много кредито получатели. Така е ,имаха работа ,вземаха кредити.Но след това дойде кризата и всичко спря .Добродушко обаче успя да се сдобие с още няколко апартамента,вили,парцели,земеделски земи.Богат и жаден за още. Доста хора бяха ужилени от Добродушко. Сега му оставаше само да прибира паричката от наематели в неговите жилища.Беше ги обзавел с нови мебели и електрически уреди.Предпочиташе чужденци. Никога не връщаше депозита,все намираше причината да го остави.Няколко пъти стигаше до бой,тупаха го,но до тук.Кръв дава,пари не.С роднините почти не поддържаше връзка,много рядко идваше майка да го навести,но никога не стъпваше в апартамента му,все я посрещаше навън в някой долнопробен ресторант.Черпеше я по едно кафе и айде.Винаги ,когато се обаждаше тя или баща му-първа работа беше Добродушко да каже-„Ако за пари –нямам” ,макар че нито веднъж не искаха от него и стотинка.Имаха си работа ,имаха си лозе,двор,няколко декара земя,. Живееха добре. Брат му отвреме навреме се появяваше в Русе по дела-беше земледелец,печелеше добре.Скоро купи голямо жилище ,понеже децата щяха да учат в Дойче шуле,едно от най добрите училища в града. Добродушко беще равнодушен към него. Не го обичаше.Колкото той беше мошеник ,подъл,зъл,толково брат му беше добър честен,велекодушен.Точно тези качествата мразеше най-много у хората. Срещаха се от време на време, и всеки път го питаше за бизнеса на брат си. „Имам пари” ,казваше той „искам да ги инвестирам”. „Прави каквото решиш ,като те гледам до сега не си останал без пари” ,отговори брат му. „При тебе ,ако реша ,как ще станат нещата.” „Никак ,нямам намерение да разширявам бизнеса,кризата е,сега ще се свием малко.” „Добре ,разбрах”- каза Добри. Не че имаше намерение да прави бизнеса с брат си,но поне разбра, че няма как да му свие някой друг лев. Хич не му беше ,брат ли, сват ли ,стига да можеше да прибере пари.

Скоро се запозна с едно девойка,работеше в заведение.Добро момиче,хем учи в унииверситета,хем работи.Добри не си падаше по трайни връзки,но някак си този път реши да пробва с Нети,така се казваше новата позната.Започнаха да излизат, предложи и да живеят заедно. „Хубово”- каза Нети,”да опитаме,пак каквото стане. „ А стана така че след шест месеца Добри се почувства зле,беше през лятото,нямаше никакви вируси да кажеш грип или друга зараза-не. Болеше го стомаха,повръщаше.Не искаше и да чува за лекари и болница.Мислеше че е времено,ще мине.Казваше –нищо ми няма. Нети настоя да отидат при познат доктор. Влязоха в кабинета,поговориха.Прати го на анализи.Нети остана в кабинета. Доктор Петков беше кратък-твоя човек не е добре. „Какво му има”,попита Нети. Отговорът на доктора беше като присъда,защото той имаше срок ,колко още ще живее Добри.Нети само каза ,как може ,та Добри яде само качествени храни,не пие,не пуши.Води здравословен начин на живот. След анализите диагнозата се подтвърди.Не казаха на Добри цялата истина.Решиха да му спестят,но настояха за операция. Добри се уплаши. Млад мъж няма и тридесет и какво сега,какви са тези глупости.”Яд ме е,защо аз” ,мислеше той. Отиде в София. „Всеки има право на второ мнение” ,каза Доктор Петков. Добри каза на Нети да се прибира при своята приятелка,на старата квартира.Когато Добри се върна от столицата нещата вече бяха напреднали доста. „Зле ,много съм зле”,каза той по телефона на майка си.За пръв път от много години потърси помоща на близките си.Когато чу комшийката за какво става дума-само каза-Край.Няма спасение.

Добри лежеше в стаята си,до него бяха майка,баща,брат,сестра.Само се чуваше тежкото дишане на болния.Мълчаха.Той погледна сестра си и попита

-Пушиш ли?

-Да-каза тя.

-Почерпи една .Никога не съм пушил цигари-искам да пробвам ,вече няма да ми навреди.

Майка му стана,плачеше. Излезе. Добри взе цигарата от сестра си .Запали.Дръпна няколко пъти,замая се.

-Така става винаги, когато е за пръв път. - каза сестра му.

-То било хубаво!-отвърна Добри. Кашлица обаче прекъсна разговора.

-Аз съм дотук -продължи Добри. -Искам да дойде адвоката,написал съм завещание.

Влезе адвокат.Започна да чете . Монотонният му глас правеше ситуацията още по тежка.Когато приключи ,се чу само една дума от майка му:

-Сине. -държеше безжизнената ръка на Добри,студена,но сега когато го нямаше,  чустваше Добри по-близък от всякога. За миг душата напуснала тялото.Приключи живота на едно момче. За покойниците или добро, или нищо.

                                                                                   КРАЙ.