ДОБРОДУШКО
Eсента оголи дървета, вятърът отнесе и последните листа и сега те стояха грозни с разперени клони. Нямаше и помен от лятната хубост. Валеше. В стаята стояха няколко човека и всички те гледаха младия човек, който лежеше на леглото. Беше блед, на лицето му беше изписана жестока умора. Всичко бе станало бързо. Болестта изненада Добри. Имаше други планове,но сега вече нямаше бъдеще, имаше само спомени. „На мравката път правеше” говореха за Добри съседите. „Много свястно момче,винаги поздравяваше” повтаряха те. „Да бе” ,казваха други - слушай ги и пълней.” Защото на мравка може би път правеше,но хората ги газеше с валек.
Добри беше родом от село Мартен, недалеч от Русе, само на 15 минути път с лека кола. Мразеше да му споменават че е от там, особено пък ако отгоре му гарнираха и думата селяндур. Макар че по късно Мартен стана град,но само по брой жители,а иначе новите граждани си живееха живота по селски. И така още от малък Добри реши да се маха от село и да стане градски. Обича ...