Старият полковник се зачуди. Свърши ли всичко нужно тая заран? Събуди се, огледа тавана, пусна телевизора. И го пусна нормално – звукът на макс. Нека оная патка отдолу и нервният младеж отгоре да чуят новините. Щото иначе надали ще се сетят сами да видят какво става по света и у нас. От опит знаеше – хората не щат да слушат новини. Едно време сам проверяваше дали всички радиоточки в казармата дънят качествено, та и най-простият войник – какво ти, и най-простият старшина дори да научи това, което е длъжен да знае. А българинът е неорганизиран мързел, затова има началници, които да се грижат за правилното възприемане на реалността…

Добър човек беше Старият полковник, добър. Даже прекалено добър…

Ама, все пак – после какво прави? Пребори се със земното притегляне, промуши се ребром през вратата… Да, ходи и до тоалетната, вярно… Е, сега е спокоен…

Закуси насила. Нямаше как – налагаше се да дояде снощните пържоли. Нямаше кой да го замени. При това ги излапа с хляб. Защото оня лош човек – зетят, отказваше добротата му…

Абе, не обичаше Старият полковник вчерашен хляб! Хлябът трябва да е пресен, даже топъл. Но не продаваха от любимия му фин хляб по-малки погачи от половин кило. Обаче – половин кило хляб… Той беше на диета – мръвките можеше да са половин или едно кило, но хлябът – не…

Та прати на зетя веднъж от вчерашния хляб. Оня, обаче, вместо да благодари, го върна и по телефона каза, че огризки не приема. Освен това яде само типов хляб – по лекарска препоръка. Белият бил вреден за него…

И, вместо да му благодари за добротата…

Бе, лош човек, ей…

Така… Сега продължаваше по дневния режим. Да дремне на дивана и да дочака дъщерята. Вече й беше звъннал и продиктувал поръчката от… Забрави кой супермаркет, но утре щеше да поръча от другия, после от трети. Не обичаше еднообразието, а можеше да си позволи нормален пенсионерски живот. Заслужен! Навречето го бяха направили началник на общински военен отдел. За който един невъзпитан офицер каза, че бил апендикс – хем ненужен, хем вреден… Разбира му главата на младото офицерче! Ако е ненужен – защо имаше началник и един и половина щата? Половината рядко виждаха – другата му част се водеше към един отдел… Не се сещаше кой, ама бая преписки имаха там, та половината щат рядко се вясваше в отдела. Където понякога кипеше бурен труд. Случваше се за седмица дори десет папки да прехвърлят с подчинения, да препратят информация до военното окръжие, да… Абе, зор си беше…

Затова и получаваше голяма заплата, а после и пенсия. Нормална пенсия – нали пак чиновници я определяха, а гарван гарвану…

Зетят веднъж запита още живата си тъща за пенсията й. И отбеляза, че учителката е възнаградена на стари години с четири пъти по-малка пенсия от чиновника…

Разбира му главата! Има ли понятие каква отговорност е да си началник? Нейната лесна, дори забавна. Приказва нещо на дечурлигата, после се забавлява със съчиненията им, понякога доста след полунощ… Ако не й е интересно – защо ще седи толкова?

Затова и пенсията й малка беше. Да разбере какво значи истинска отговорност и защо се възнаграждават делата на истински верните и отговорни другари…

Така… Това месо беше хубаво. Маринова го един ден предварително, после…

Да, ама явно иска да излезе… Сега ще трябва да мине някак си през вратата на ребро, после да улучи тоалетната чиния…

И добрият Стар полковник бавно се надигна. Добре, че не беше сменил нощната пижама с дневната… Е, по-малко ще пере дъщерята. Все пак – добър човек е той, добър…