Предсказанието се сбъдна. Когато повечето от звездите заспаха на нощното небе, той затвори очите си заедно с тях. Когато бялата звезда отново изгря на хоризонта, той се събуди. Когато отвори очи и зениците му съзряха светлината пътувала милиони години, той разбра, че неговото време на тази земя скоро ще приключи. Просто не знаеше как.
Беше нощ. Не че е важно, просто нощта е различна. Звуците и всички други сетива работят различно. Например чуваш различно, и дори носът ти усеща всичко наоколо някак по-лично. Очите? Е, в известен смисъл те са ощетени, но в един по неизвестен смисъл те виждат … различно, просто нещата които виждате са други. Така, че едно нещо е вън, други е вътре. Баланс винаги има ако знаеш как да погледнеш.
В момента той ходеше по меката трева и осъзна, че е бос. Не че имаше нещо против да е бос, просто обичаше да е бос под един чифт чорапи и един чифт обувки с дебела подметка. Плюс това, настъпваше някакви остри неща от време на време, което го караше да подскача смеш ...