Другата

        Ключът в бравата прищрака. Сърцето ú първо заби лудо от притеснение, после се сви на топка от мъка. Защо си дойде точно сега? Не можа ли да изчака до утре? На косъм от срещата с любимия и от така копняните мигове на щастие и... трябваше да се откаже, трябваше да отмени срещата за неопределено време. Отсреща плътният мъжки глас каза нежно "Обичкамси те много", а сърцето ú запулсира още по-лудо и още по-силно се сви на топка, сякаш в един миг ще спре. Зави ú се свят. Дори не можа да отговори. "Включи си поне скайпа.", написа му един SMS, после написа втори "Обичам те, обичам те... Много. Много.", но това не намали тревогата ú. Отново се изпълни със страх, съмнения, тревоги... Ами ако замени нейната компания с друга? Какво ще прави? Не иска да го загуби, не иска. Но винаги на пътя ú сякаш се изпречваше като сянка онова глупаво и страхливо "Ако...", ако си дойде, отлагаме, ако не си зает.... и прочее и прочее... Ръцете и затрепериха, нозете и се подкосиха, сълзи на безпомощност избиха в крайчето на очите ú и ги замрежиха.

        Посрещна мъжа си, сложи му вечеря, говориха, но тревогата ú не утихваше и не утихваше. Чак сега разбра, как се е чувствал той, когато заради нея се проваляха срещите му с другата жена, която обичаше много навярно. Той може би и да се досещаше, но нищо не каза. А тя, дето наричаше такива жени курви, жени без самоуважение и морал, и прочее; тя, която държеше на коректните и открити отношения... Как я завъртя животът. Как само я завъртя... "Защо да се жертвам безсмислено, каза си, защо да вървя против себе си?" и прие дара на любовта, който ú предложи животът, същият този живот, който ú го отне чрез другата. Сега тя е от другата страна. Тя трябваше да застане там, за да се научи да обича и жертва, да чака, да търпи, да се съобразява, без да иска обяснения за нищо, без да упреква.

         Толкова било трудно, но и хубаво, Господи, да си ДРУГАТА.