Другата
Ключът в бравата прищрака. Сърцето ú първо заби лудо от притеснение, после се сви на топка от мъка. Защо си дойде точно сега? Не можа ли да изчака до утре? На косъм от срещата с любимия и от така копняните мигове на щастие и... трябваше да се откаже, трябваше да отмени срещата за неопределено време. Отсреща плътният мъжки глас каза нежно "Обичкамси те много", а сърцето ú запулсира още по-лудо и още по-силно се сви на топка, сякаш в един миг ще спре. Зави ú се свят. Дори не можа да отговори. "Включи си поне скайпа.", написа му един SMS, после написа втори "Обичам те, обичам те... Много. Много.", но това не намали тревогата ú. Отново се изпълни със страх, съмнения, тревоги... Ами ако замени нейната компания с друга? Какво ще прави? Не иска да го загуби, не иска. Но винаги на пътя ú сякаш се изпречваше като сянка онова глупаво и страхливо "Ако...", ако си дойде, отлагаме, ако не си зает.... и прочее и прочее... Ръцете и затрепериха, нозете и се подкосиха, сълзи на безпомощност изб ...