Любовта за мен…

Всички обичаме любовта, нали? Всички искаме да бъдем щастливи и чакаме идеалния за нас човек... Няма точно време, в което трябва да го срещнеш, нямаме срок за намирането на сродната си душа и не съществуват учебници за намиране на любов. Въпреки това, за някои от нас любовта е урок, който ни прави по-силни. Всъщност, рано или късно, всеки получава урок от любовта. Но за намирането на точната любов няма време, установих, че няма и точно място за нея. Всеки намира любовта си по различно време. Има хора, които я преследват безпомощно, мислейки си, че трябва да се докопат до нея с цената на всичко. Някои тичат след нея, а има и такива, които бягат от нея, или дори някои, които просто мирно чакат любовта и когато тя дойде, за тях това е просто късмет. А късметлийка ли съм аз? Срещнах точния човек в неподходящото време и любовта, събрана в неговия образ, почука на вратата ми при грешни обстоятелства. Никога не съм гонила любовта, не съм я чакала нетърпеливо и никога не съм смятала, че тя е най-важното нещо за мен. И така един ден на точното място, в неподходящото време, една невъзможна любов почука на вратата на двама души. Съвсем леко открехнах вратата, без да я каня, а преди да се усетя, тя вече стоеше на масата ми и пиеше от любимото ми червено вино. Когато дойде при нас, тя се представи просто като любов и никога не ни каза, че всъщност тя е невъзможна любов. Но още в началото и двамата добре знаехме, че тя е такава. Обстоятелствата бяха виновни. Може би ако това беше станало след години, любовта нямаше да ни излъже. Но всичко се случи в грешното време и това беше причината нашата любов да бъде временна. И се питам защо сега след толкова време аз го чувствам толкова близо до мен. Защо все още вярвам, че някога ще бъдем заедно? И всичко боли, но тази болка е сладка, в сравнение с горчивата ни невъзможна любов. И защо да е невъзможна? Обещавам да я попитам, ако сега отново почука на вратата ми...!

1

Когато си тръгна...

Ще започнеш да ме търсиш тогава, когато ме няма, нали? Защото не оцени присъствието ми навреме. Когато ме изгубиш от поглед, ще разбереш, че някога съм била тук за теб! Ще почувстваш липсата от отсъствието ми и ще разбереш стойността ми! Колко ценна съм била за теб и колко твоя бях някога! Някога, не много отдавна… някога бяхме щастливи заедно. Сега ще трябва да бъда щастлива без теб...! Показах колко красиво е моето сърце... открих себе си пред теб, без да мисля за последствията. И през ум не ми мина за болката след края. Не помислих за това, че ще трябва да се науча да обичам липса. Че някога ще се връщам към спомени… И се чудя дали някога ще успея да го направя, без да ме боли за това, което изгубих...! Оценяваме всичко, когато го изгубим! Така ще стане и с теб! Ще започнеш да ме обичаш, когато си тръгна! И както ти правиш често, ще се върнеш, когато те забравя, нали? Обичах те! Обичах те с много болка, обичах със сълзи под очите, обичах и липсата в сърцето ми. Обичах те, дори когато не беше мой! И никога не предадох себе си и любовта си. Аз не, но ти го направи. Погледна друга с желание, нали? Поиска нечии други устни. Може би не така, както някога искаше моите, но все пак ти предаде себе си! Направи го, без дори да се замислиш, но освен себе си предаде и моята любов. Но това вече няма значение, защото ти ще ме оцениш, чак когато си тръгна! Ще си спомниш за мен, когато ме няма! И ще ме желаеш, когато никой няма да може да ме има! И след твоите грешки ти най-малко ще имаш това право. Сега ще е така, но когато някой ден застанеш пред мен, ще съжаляваш, че си ме изгубил! Ще се разкайваш, че си позволил да си тръгна!

2

Изгубеното от леденото ти сърце

Скоро напълно ще забравя за теб, скъпи. Още малко и ти вече няма да означаваш нищо за мен. За щастие, след толкова време любовта ти започна да отминава. Гордея се със себе си, защото вече не те обичам. Преодолях те, скъпи...С много усилия успях. Не съм заличавала щетите след теб с нечия друга обич. Ръцете ми не посегнаха към друг никога и устните ми не докоснаха ничии други. Бях сама, когато ми трябваше най-много. Сблъсквах се с леденото ти сърце, когато моята любов гореше най-силно. А сега любовта в сърцето ми изстина... И обичта ми към теб, както и ти, се превърнахте в пепел. Осъзнаваш ли какво направи? Всеки ден малко по малко ти изпепеляваше сърце, изпълнено с любов към теб. И стигна до тук... вече не остава нищо от сърцето ми. Ти го превърна в прах и ми остави само спомен от сърцето, което някога имах. Уби проклетата любов, изтри страстта и заличи желанието... Желанието да те имам... Въпреки това, че знам, че ти си най-доброто, което мога и искам да имам... ако се върнеш за любовта ми, няма да ти дам нищо. Ще те отпратя с усмивка. Приех, че такава е била съдбата ни. Защо мислиш, че си мъж, когато си тръгваш и се връщаш за миг?! Защо точно когато свикна с това, че те няма, решаваш да се върнеш? Ти си голямо момче, кажи ми, не осъзна ли, че уби себе си? С държанието си изгуби някой, който те ценеше много... някой, за когото ти значеше всичко. А сега си нищо... превърна се в спомен... просто едно щастливо минало. Боли, да... боли от спомените, но не само от тях. В живота има много неща, от които ни боли, нали? Може би теб не те болеше толкова, колкото мен. Но някой ден и ти ще изпиташ болка... в някой миг ще претръпнеш от болка, осъзнавайки, че си изгубил много. Изгуби себе си и мен...!

3

Лимит на чувства..

Всичко си има срок на годност... Всеки шанс, всяка прошка... Има лимит! Лимит на любов, лимит на болка, сълзи, съжаление... Колко дълго можеш да пренебрегваш себе си заради някой друг? Не изтече ли вече лимитът?! Не пресъхнаха ли очите ти? Не те ли болеше, когато обвиняваше себе си? Строши сърцето ти на прах, а ти продължаваше да му позволяваш да го прави. Не свършиха ли прошките и безкрайните компромиси!? Не е ли време вече да кажеш ,,Край!"!? Не ти ли омръзна всеки ден да удължаваш срока на любовта си, казвайки "От утре вече няма да те обичам! Днес е последно и след няколко часа ти ще бъдеш никой за мен, но само нека те обичам още малко!" Не те ли боли от фактите, които пренебрегваш всеки ден? И всеки път, когато той се върне. Ще го обичаш напразно и днес, и утре, и така до кога? Всяка минута се разрушаваш в ледовете на сърцето му. А той обича ли те? Поне това може ли да ти каже? Цени ли той момичето, което би написало романи за него...? За него, човекът, който ще мълчи, когато чуе името ѝ. Приглушен от силната болка или безразличието... Зависи колко идеална си била за него. Зависи дали си била голяма жертва за него. Всичко зависи вас... Всичко! Но ако той не може да обича, тогава какво ще стане с твоето сърце? Ако той не те е обичал никога, тогава защо му се довери? И даде толкова много любов на човек, който обича само да взема. Толкова изкусно си играе с твоите чувства. Сякаш го е правил цял живот, нали? Сякаш цял живот е разбивал проклетото ти сърце, като стъкло... Но накрая не се ли поряза на счупените парченца?... И какво ти остава на теб? Остави го да се нарани от твоята болка. Нека танцува върху счупените стъкла? А ти запази това, което ти остана след него! Спри да даваш лимит! Срокът на любовта ти свърши отдавна, мило момиче! Не си причинявай тази болка, достатъчно глътки изпи от чашата, пълна с горчива вина. Вина, която не беше твоя... Тази, за която ти се нарани. Остави сега друга да лекува раните му от теб! А в своите спри да сипваш сол! Просто живей! Научи се да даваш малък лимит. Всяка болка се връща с лихва. А твоето счупено сърце ще се превърне в диамант. Времето ще те научи да живееш без него. Може би така е било по-добре! Може би просто е трябвало да боли!

4

Останалото след мен…

Това е последният миг, в който те обичам. След миг или два ще си тръгна. Няма да крещя нито че те обичам, нито че те мразя. Няма да говоря... Отказвам да го направя! Защото когато аз исках да чуеш думите ми, ти не го правеше. Превръщаше болката ми в ничия вина. А когато се нуждаех от теб и вниманието ти, ти пренебрегваше присъствието ми. Разруши сърцето ми и подмина любовта ми. Погледни, само след миг обичта ми към теб няма да съществува, а от вниманието ти вече няма да имам нужда. Знаеш ли колко време ми отне да реша да си тръгна от теб? Няма да затръшна вратата пред теб с трясък, а ще си тръгна тихо. След последния миг ще се изправя от последния удар на сърцето ти, ще си взема всичко от теб и ще се измъкна на пръсти, затваряйки тихо вратата след себе си. Не разбра навреме, че трябваше да ме обичаш, но сега, когато разбереш, че е трябвало, спомените ще бъдат единственото нещо, останало от мен. И ще трябва да обичаш тях вместо мен, защото аз няма да бъда там… Няма да направя крачка назад, връщайки се към теб, без значение дали ще ме обичаш, ако се върна. Защото се научих да обичам себе си повече от теб. Това ми костваше много усилия, но днес точно във този момент това е факт. Някога наистина си мислех, че този момент ще остане само мечта, някога смятах, че ще те обичам твърде дълго време... но погледни ме! Изстрадах любовта ти… не ми остана за какво повече да страдам. Сърцето ми стана студено при допира с твоето, но го стоплих сама… След много болка и с много любов върнах това, което ми взе. След много дни, прекарани в липса, свикнах с нея... Свикнах с болката и сълзите, но мисля, че е крайно време да сложа край и на тях. Последен миг на обичта ми към теб… последен шанс да кажеш нещо. Всъщност недей! Няма смисъл, защото аз няма да чуя думите ти. Не се оправдавай за това, че не можеш да обичаш! Казвайки, че не показваш чувствата си, не намаляваш болката ми. Отказвам като просякиня да моля за проклетата ти обич. Да чакам цял живот отново да спреш на моята спирка. Не искам да бъда момичето, което винаги ще бъде там за любовта ти. Ако аз не знача нищо за теб, защо ти да бъдеш някой за мен?! Не те мразя, но не те и обичам... Да ти пука не е като да обичаш, нали? Сега ще е така, точно сега няма да ме има... Да, изгубено от теб има, останалото след теб боли... Но какво изгуби ти от мен? Какво ти взех аз? Какво значех за теб и коя бях? Ако и ти си задаваш тези въпроси, знай, че времето ще отговори на всичко! След затръшването на вратата след мен и моята любов, ще разбереш какво си изгубил. Ще отвориш очите си за това коя съм била и какво съм значела за теб! Но преди да прогледнеш истината, ще чуеш моя глас да казва ’’Край’’! Ти не направи нищо, за да ме задържиш… а сега единственото, което би могъл да направиш, е да ме погледнеш… Запомни ме, защото може би скоро няма да се срещнем отново! А когато това стане, аз ще се постарая да бъда нещо повече от това, което съм сега. Запамети чертите на лицето ми, за да изплуват в съзнанието ти, когато си в компанията на друга. Затвори очи и си представи, че съм аз! Просто така, без да искаш… Сега обикни този миг повече от себе си! Егоистично е, знам, но това искам аз. Искам никоя да не бъде способна, да заличи някогашната ми любов към теб…! А сега просто ме остави да си тръгна от теб! Махни ръцете си от мен!... Вдишай за последно аромата ми, защото другия път ще е друг... Запомни цвета на устните ми и ме целуни. След този момент ти губиш правото си да ме обичаш, да се върнеш и да искаш отново да бъда твоя. След последния момент на обич ти загуби мен! А след време ще осъзнаеш, че си изгубил и себе си...!

5

Последен момент на обич…!

Всичко се случва за момент…В един момент просто спираш да обичаш някой. Нещо прещраква и за теб този човек вече не е важен. Не означава нищо за теб. Просто за да преодолеем някой, идва момент, в който спираме да го обичаме. И какво става след това? Истината е, че не осъзнаваме кога спираме да обичаме някой. Минава време и просто осъзнаваме какво се случва. Не можем да си спомним откога не сме мислили за този човек… Чудим се кога спря да ни боли. Кога очите ни спряха да се пълнят със сълзи при някой спомен. Откога спомените станаха единственото нещо, свързано с този човек, което обичаме? Какво бихме направили, ако той се върне? И след онзи момент, в който любовта е спряла, отговорът е ясен. Нищо… Не бихме направили нищо, за да го задържим. По-важно е какво би направил той, за да се върне. Дали би дал много, всичко или пък нищо…

6

Тайната е в един момент...

Един вълшебен момент. Това е последният миг, в който го обичаш. В този миг се крие толкова щастие и тъга. Ако някой ден той се върне, или поиска да го направи... ще разбере колко болка се крие в този последен миг за любов. И когато почувства и част от болката, която ти си изпитвала някога, ще разбере колко трудно е било. Колко усилия си направила и колко въздишки са били нужни, за да спрат неканените сълзи в очите ти. И колко надежди са те спасили от разрухата след неговата любов. Ще разбере с колко болка си преглътнала всичко... И докато си чакала този момент, в колко сълзи си се давила вечер, преди да заспиш. Ако разбере колко време си прекарала сама, задавайки си милиони въпроси, на които никога няма да получиш отговори… Колко нощи си заспивала, чудейки се дали те е обичал… а дали сега обича друга? Глупаво е колко време си изгубила, мислейки за него… страдайки, обвинявайки себе си за всичко, време, в което си го обичала. Имало ли е смисъл от всичко това? След този момент всички тези мисли са били ненужни и забравени от теб. Ако той знаеше за всичко, което преживя, може би щеше да съжалява. Сигурно не би повярвал колко болка ти е причинил... Но някой ден той самият ще мрази момента, в който си спряла да го обичаш.

7

С теб…

Всичко започва и свършва с теб. На всяка моя болка началото сложи ти. Но и на любовта ни също. След нея дойде ред на липсата и сълзите, изплаквани заради липсата на любовта ти. Всяка моя мечта започва с теб и обичта ти... И всяка надежда е посветена не нея. Добре, че я има надеждата, която ме спасява от падането в пропастта на трудната любов. В нея живее моментът, в който ще се върнеш. Освен всички тези неща, които започват и свършват именно с теб, има и такива, които само започнахме. Постави началото на една недовършена любов… И те моля да я оставиш такава до момента, в който някой от нас се върне, за да я продължим. Нека оставим многоточията след нашите чувства, без да довършваме изречението. Нека съдбата не слага край на нищо, освен болката от липсата от теб! Освен тежестта при всяка въздишка, щом чуя нещо свързано с теб… или си спомня за любовта, която си подарявахме всеки миг, в който принадлежахме един на друг. Днес можеш да видиш дори и красотата от проклетата ми болка. С теб ни дели една жестока реалност от обстоятелства... Обстоятелства, които ще бъдат заличени с времето. Но се страхувам, че докато настъпи това време, ще сме забравили един за друг. И някой ден така внезапно ще се върнем един към друг, припомняйки си кои сме били...!

8

Споменът за мен

Някога… някой ден. Просто така в най-неподходящия момент, споменът за мен ще се върне в мислите ти. Някога, може би когато си с друга, ще си спомниш за мен... за нас и за това, което бяхме. И точно в този момент момичето в прегръдките ти няма да има значение. Тогава тя няма да е на точното място в точното време. Не споменът за мен, а тя. Образът ми ще замести нея! Късметлийката, която е заела моето място в обятията ти. Няма да я наричаш по име, за да унижиш присъствието ѝ, опитвайки да задържиш образа ми в съзнанието ти за по-дълго време! Този момент е неизбежен, скъпи! Няма значение дали поздравът ще се върне след дни… седмици... месеци… или години! А може би след следващата ни среща. Повярвай ми, мога да ти спестя тази болка! Но ще се появя! Защото не заслужавах безразличието ти и болката, която ми подари. Ти твърдеше, че си мил. Е, и присъствието ми безгласно казва, че аз съм минало... Ирония, нали? И когато аз бъда там, очите ми ще гледат така, сякаш никога не са те обичали! Все едно никога не си гледал влюбено в тях! Тогава много неща ще бъдат различни. И в момента, в който ти ще бъдеш близо до мен, няма да ми пука дали мразиш ръцете си, защото си прегръщал друга с тях! Ще знаеш, че аз съм била най-доброто, но за мен това няма да има значение. Край вече на моята болка! Време е да опознаеш другата ми страна. Дори да стоиш до мен, дори да бъдем само аз и ти… Да гледаш в мен, обяснявайки ми колко си сгрешил и колко съжаляваш. Даже да обясняваш колко си ме обичал... За мен нищо от това, което ще кажеш, няма да има значение. Ще искаш да кажа нещо, но аз ще ти отвърна с мълчание! И ето така може би ти ще стоиш до мен, откривайки истини, които осъзнаваш чак сега. А за ще мълча, защото това заслужаваш ти! Радвай се, че не говоря, иначе щеше да откриеш вината в себе си! И да се намразиш заради това, което си причинил на момичето, създадено за теб. Не го прави, аз не те мразя, не мрази и ти себе си! Не те мразя, просто вече не те обичам! Не казвай всичко това на мен! Отиди и кажи на нея какво си имал някога… За да знае колко малко ти е оставало до пълно щастие. И кой е причината за погледа в далечината, когато я прегръщаш. Защото аз съм някъде там, на стотици километри от теб. Далеч от погледа ти...! Изгубих много време, в което обвинявах себе си, болеше, че те няма и достатъчно сълзи изплаках. Повече нищо няма да получиш от мен! Болката стана слаба и поносима, а изплаканите сълзи ги няма… Сега ще забравя за тях… за теб и любовта ти! Ще видя какво ще стане след време! Кога ще се срещнем отново… Но мисля, че скоро и това ще изгуби значение. Мисля, че достатъчно дълго време живях със спомена за теб...! Аз изкупих вината си! Сега е твой ред да го направиш... Сега е ред на спомените за мен от време на време да се връщат в съзнанието ти!

9

Още един шанс, за да те обичам…!

Колко лесно би било, ако имаше инструкции за любов...!? Ако някой беше написал как се обича. Ако за всяка обич беше написана утехата, с която се преодолява. Ако имаше нещо, с което да спрем любовта. Аз не искам инструкции! Научих се да те обичам и без тях. Не искам да ми е лесно, обичам трудните неща. Не, не искам урок по любов...! Искам още един шанс да те обичам! Вярвам, че някога ще го получа! Знам, че ако зависеше от теб, ти би ми го дал. Но стана така и никой от нас не е способен да промени нищо. Не пишем ние съдбата си! Знам, че просто така е трябвало да стане. В себе си крия милиони премълчани въпроси, чийто отговори може да ми даде само съдбата... Ще ги получа, но след време... И знам, че с времето всичко ще бъде различно. Всичко се променя, дори и ние. Любовта се изгубва… но тя има и друг навик… Понякога те преследва и без дори да подозираш, застава срещу теб в един момент, който съдбата е посочила за идеален. Ако имам още един шанс за любов от съдбата. Когато се върна, за да го получа, не искам да разбера, че съм заменена от друга. Когато се върна, искам да бъдеш там, за да ме обичаш. Без значение с коя си... захвърли я и се върни за мен. Защото и двамата заслужаваме тази любов. Не искам уроци и лесна обич. Искам само теб… Да бъдеш тук, до мен, и да забравим за всичко. Ако има вина, ще я изкупим, ако има сълзи, ще ги изтрием и ще забравим за тях. Ще заличим липсата с двойно повече любов. Искам втори шанс, за да те обичам както никога до сега! Но искам и ти да ме обичаш! Съдба, моля те, върни ми го! Покажи му, че няма друга като мен! Искам шанс да бъда напълно щастлива и отново да пресечем пътищата си!

10

Изстинала болка

Не мога да живея вечно в съжаление за теб. Всяка буря отминава и след нея идва слънчев ден. Няма вечна болка към нещо неизпълнено… не съществува вечна любов към някого, когото не можеш да обичаш. Не и днес. Може би след време ще ми бъде позволено да те обичам.. Няма нищо вечно... всеки спомен избледнява, всяко многоточие има край и всяка болка спира да боли. Любовта ми виси обесена на ръба на сърцето ми. Стои там мъртва за теб… и да отрежеш фаталното въже, тя няма да възкръсне за теб. Невъзможно е да страдам за любовта ти цял живот. Може би месеци... година… или няколко, но след това всичко избледнява. Дъждът се изсипва поройно, но след минути или часове спира да вали. Така е и със сълзите ми... Но мисля, че вече няма място за тях в очите и по лицето ми. Помниш ли, някога изпитвах страх към бурите?! Но когато ти си тръгна, преодолях страха си. Сега ги обичам... напомнят ми за силата ми да преодолявам нещата. Сама съм… сърцето ми е празно, очите ми също, а спомените ми са бегли. Навън има силна буря… тази вечер милиони сълзи от очите ми се изсипва пороен дъжд. Сърцето ми е празно и въпреки това желанието ми да те имам отново се лута дълбоко в него. Искам да те получа, искам да те имам, но точно сега това е невъзможно. Но някой ден обстоятелствата ще направят път на неизживяната любов, за да бъдем напълно щастливи заедно! Но сега просто се научих да приемам това спокойно и с по-малко болка!

11

Счупени парчета

След твоята любов се озовах на земята, сред милионите разпръснати парченца от сърцето ми. Сега оглеждам всяко едно от тях внимателно и се чудя дали някой е способен да събере всички кристални части, залепяйки сърцето ми отново. Дали някога то отново ще бъде цяло и готово за любов? След твоята любов ми останаха само надежди. Всеки път, щом се моля, желанието ми за любовта си ти. Всеки път, когато си помисля за теб, преминават тръпки през всяка клетка от тялото ми. Благодаря ти, че се връщаш понякога! Въпреки че не го правиш често, ти се връщаш. Може би всеки път, когато се сетиш за мен и щом събереш смелост да ме потърсиш. С някакъв страх, че може да има друг. Чудя се, как да кажа, ще няма друг? Да застана пред теб и да ти кажа, че все още те обичам, че чакам теб и не се нуждая от никой друг… Или ще имам теб, или няма да има никой друг. Заслужавам теб и чакам теб и любовта ти! Трябва да бъда търпелива, нали? Жалко е… Искам да плача… искам да крещя и да чупя! Искам да дойде времето, в което да продължим това, което започнахме! Защо си толкова идеален? Защо след теб никой друг няма значение? Връщаш се понякога, но просто като приятел… а кога ще бъдеш любов?! Мога ли да се изморя да те обичам? Позволихме на обстоятелствата да прекратят това, което започнахме с теб. Не мога да опиша болката… не стигат думите, за да изрека желанието си! Можеш ли да си ме представиш сега? Около мен има толкова много кристални парченца, отразяващи лунната светлина. Налюбувах се вече и на блясъка в мрака и на лунната светлина. В този момент стоя и чакам поредната сълза да падне от очите ми. Опитвам се да те разбера и да намеря поне едно нещо, което да ми покаже, че се сещаш за мен и ти липсвам. А след минути ще гледам към ярката луна и ще се усмихвам на останалите надежди. Ще се вкопча във всеки детайл… във всяко съвпадение... Всичко има значение, нали? Всеки спомен е безценен и всяка надежда ме дърпа нагоре. Спомням си за миналите пъти, в които съм се озовавала тук, заобиколена от останките на сърцето ми. Била съм глупава и то не малко. Съжалявам за всеки, на който съм позволила да ме срине заради егото си. Сега гледам блясъка на едно счупено парче и се чудя, дали някога ще съжалявам и за теб… Ти си различен, нямаш нищо общо с никой от тях. Но като се замисля, и за тях е имало причина да ги обичам... Всеки път, когато съм се озовавала тук, съм се молила за нечия любов. Винаги наивно съм чакала да получа нещо от тях. И получих…! Безценни уроци, които ме научиха да страдам единствено за любов, която си заслужава болката. Да чакам най-доброто и разбира се да бъда достойна за него. За всеки от тях си мислех, че са най-доброто, което съм способна да имам… Но накрая се оказа, че всички са били грешки. Тъжно ми е! Ами ако се окаже, че и ти си бил грешка? Не, искам да се върнеш!! Погледни се само! Толкова време не успях да повярвам, че точно аз те имам. Ще се обичаме някога пак! Това си пожелавам, наблюдавайки всичко около мен. Поражението след теб... Затварям очи и си представям, че стоиш срещу мен. Само ти и аз, без обстоятелства. Искам да вляза в съзнанието ти и да намеря мястото, в което си ме крил. Ще преобърна всичко, ще изпотроша нечии чужди места и ще намеря своето. След това ще се върна в сърцето ти и ще застана на запазеното място за мен! Любовта е вечна! Само болката след грешките, допуснати по пътя към нея, е временна. Месец, два… след това някой ти дава кураж, да събереш всички счупени части и да поправиш сърцето си, за да продължиш напред. След това се появяваш ти! Върни се и събери всички счупени парчета от сърцето, което дори и разрушено те обича с всяка счупена частица! Ако има нещо, което съм разрушила в теб, ти обещавам да върна всичко изгубено! Всъщност нищо не е изгубено. Нито грешките, нито счупените ни сърца, дори и любовта ни! Но сега стоя, заобиколена от отразения блясък в болката ми… намираща себе си в успеха и стремежа да бъда по-добра за момента, в който всичко ще си дойде на мястото. Взирам се в луната и намирам себе си в различни неща от това да те обичам.

12

Незабравима

Продължил си, знам! Забравил си ме, може би...! И аз вече не знача нищо за теб! Сега стоя срещу теб отново. Познаваш ли ме? След толкова много време поне позна ли ме? Ако искаш, да се запознаем отново?! Когато ме видя… спомни ли си, че някога тази жена беше в твоето ледено сърце? Някога ти пълнеше очите ѝ с болка, непоносима липса и сълзи. Но погледни ме сега! Дали съм най-доброто, което си имал някога? Тази неустоима за теб жена, в която се превърнах, някога беше наивно влюбено в теб момиче… Някога беше и твоя! Погледни я! В тази червена рокля съм всеки грях, който би могъл да направиш. Баланс между класа и неустоимост! Създадена за нея. Пада по тялото ѝ чак до пода. Точно като мислите ти в момента. Колко неща минаха вече през ума ти? Обичам ли те в твоето въображение? До къде стигна егото ти сега... задръжките в мислите ти паднаха ли на пода, заедно с достойнството във вътрешния ти свят? Свлякоха се в краката ѝ за миг, за да ги стъпче. Косите ѝ, забеляза ли и тях? Как няма да го направиш! Преди толкова обичаше да прекарваш пръсти през тях, а сега нямаш право. Нямаш право дори и на частичка от нея... Сега можеш само да я наблюдаваш и да съжаляваш, че си ѝ позволил да си тръгне от теб. Перфектни къдрици, небрежно разпилени по раменете и голия ѝ гръб... Неустоима гледка за твоите очи, както и за много други мъже в тази зала... Устните ѝ, за които някога си мечтал, сега са покрити с червения цвят на огъня и страстта в нея. Точно с тази страст тя ще те накара да гориш в огъня на сърцето ѝ, изпепелявайки те. А очите ѝ са нейното бижу… сама по себе си тази неустоима жена блести! И точно като диамант пречупва светлината на разбитите мъжки сърца след нея. Тази жена е всичко, за което съжаляваш . С тази походка… точно с такава грация се разхожда в мислите ти и разбива всичко, което си способен да понесеш. Погледни я отново! Всъщност от часове не сваляш погледа си от нея. Не бъди лош, скъпи! Твоята нова придобивка стои до теб и се чуди кое е отвлякло вниманието ти. Не гледай към мен! Не я забелязваш, а тя чака вниманието ти! Фатална грешка! Дали ще ме презира, защото съм отвлякла вниманието ти? По-добра съм от нея. Сега съм жена, излъчваща гордост и класа с всяко движение. Гледаш ме... Толкова ничия и само достатъчна съдба...! А сега е време желанието ти за мен да те унищожи! Погледни жената, в която се превърнах, и сам прецени дали би могъл да ме имаш отново! Стой мирен и бъди благодарен, че някога си ме имал! Винаги съм била незабравимата за теб жена, нали? Винаги си ме искал малко повече от всяка друга… И когато съм до теб, имам повече власт над мислите ти от която и да е била... само поглед и ме обичаш повече от всяка друга… За теб винаги ще бъда незабравимата жена… Незабравимата любов и още нещо…!

13

Червено вино

Бутилка червено вино и само аз и ти... Сами с чаши в ръка. В някой щастлив ден на точното място. Да ме държиш в ръцете си, подарявайки ми поредната целувка! Какво повече ми трябва?! Бутилка хубаво червено вино, любов, желание, планове, омайващи мислите ни и моменти, които да запечатаме завинаги. Аз – по-загряваща дори и от огъня в камината, разтапяща ледовете в сърцето ти.. В момент, подходящ за нашата любов. Ще изкупим всички грехове, ще простим за всяка грешка и ще забравим за всяка сълза! Чаша червено вино и нашата любов… някой ден възможна! След тази вечер тя ще съществува! Жадувай ме повече от виното в чашата си! Докосвай устните ми повече от върха на кристалната чаша! Чувай думите ми повече от всеки друг път! И нека да кажем нещата, които преди не успяхме да изречем на глас! Кажи ми, колко вечери си прекарал с чаша вино в ръка и празни обятия! Обичай ме повече от всеки друг път! Искай ме повече от всяка друга! Ще превърнем в реалност старите мечти и ще продължим с нови! Обещавам да забравя за егото и ината си! И когато свърши виното… ще кажеш ли, че ме обичаш? Ще ме направиш ли напълно щастлива? Обичай ме повече от всеки друг! Забрави за това, до което съм те принудила да стигнеш! А аз ще забравя за държанието ти някога. Ще забравя, че съм била невидима за теб… че не чуваше думите ми! Поне сега ме чуй! В една такава вечер, когато целия свят е наш и сме толкова щастливи. Скрити от очите на хората… само аз и ти, хубава музика, бутилка червено вино и нашата любов. Ще държиш нещо толкова крехко в обятията си и ще се страхуваш да не го изгубиш. Не ме пускай да си тръгна, моля те! Ще се смеем и ще разказваме за времето, в което не бяхме заедно. Разкажи ми колко глупава съм била в опитите си да те обичам без последствия! Колко наивна бях и и колко трудно съм се отказала от теб. Кажи колко грешки съм допуснала… нека се посмеем на онова време и да простим за всичко сторено. Ще кажа, че щом сега те имам, не съжалявам за нито една допусната грешка. Аз ще ти разкажа колко незначителна съм се чувствала заради поведението ти. Колко приятно ми беше, когато ме игнорираше… И ми кажи, би ли го направил пак, въпреки че знаеш колко боли всичко това? Забрави това и ме целуни! Ако някой ден този момент дойде, не искам да свършва никога! Сега налей вино в чашата ми, погледни в очите ми и кажи, че никога не си спирал да ме обичаш! Извикай, че съм само твоя! И ме имай… завинаги!!

15

Предателството ти

Неусетно предаде себе си и за любовта си забрави бързо. И за моята забрави… А за сълзите, които изплаках, защото те няма, знаеш ли? Тежестта на думите ти падна след предателството ти. Изречените топли думи от твоите устни изгубиха смисъла си. Зачеркна ги и бързо забрави за тях... Но знам, че помниш коя съм била за теб и колко твоя бях, и ничия друга. Ти неусетно изчезна в мъглата и изгуби нещо голямо… Погледни, няма ме! Действията ти се превърнаха в спомен, а болката ми в красота. А някога наливаше любов в празното ми сърце. Сега се опитваш да обичаш друга, нали? Подмина доверието ми и ме направи няма и невидима за теб. Но сега няма да мълча! Повече няма да бъда момичето, скрито в тълпата. Усети ли кога предаде себе си и обърна гръб на идеалното момиче! Нали така ме наричаше, помниш ли? Успя ли да почувстваш болката, която аз изпитвах? Боли ли те, че ме нарани и изгуби… боли ли, че ме няма? Зачеркна любовта ми към теб с глупавото си държание. Изгуби ме, мислейки, че винаги ще бъда тук за теб.А сега можеш само да гледаш как забравям за теб и с гордо вдигната глава продължавам пътя си напред. Без значение коя бях! Забрави колко наивно напомнях за себе си! Забрави, че ще те търся! Изтрий от паметта си всички мои опити да разтопя редовете в сърцето ти! Аз ще забравя, че започна да ми даваш това, което не заслужавах. Друга ще се блъска в леденото ти сърце, разрушавайки себе си на милиони парчета. Друга ще се дави в дълбоките ти очи, пълни с безразличие. Помниш ли коя съм аз? Вечер разхождам ли се в мислите ти? Мислиш, че винаги ще чакам да се върнеш, за да ме обичаш. Грешиш, скъпи! Тръгнах си от теб, край! Останаха ми само красиви думи за теб и малко спомени… Тръгнах си, без значение колко ще боли и колко дълго ще трябва да бъда сама. Нали уж държиш друга в прегръдките си. Нали бързо предаде обичта ми, казвайки, че си продължил напред? Боли… и думите, и фактите се превръщат в сълзи, но няма страшно, и това ще мине! Но фактът, че тя е там, натежава в очите и сърцето ми… В сърцето ти има ли следи от моята любов? Или и то точно като теб ме предаде...? Боли, но ще мине! Любовта ми не беше вечна, но и болката след теб също няма да бъде! Ще я забравя и ще преживея предателството ти… Но ти ще си простиш ли, че предаде нашата любов...?!

16

Наргилето

Наргилето…

Завиждай на пушека от наргилето ми...! Завиждай му, че той е толкова близо до мен, а ти си далеч... Че наргилето докосва устните ми, покрити с твоето любимо червило, което сега нося постоянно, за да не те забравя...! Че сега не докосваш ти тези устни... Завиждай на вкуса му, който аз обичам! На поредната глътка, която поемам с наслада. Сега не се наслаждавам на твоя аромат, а вдишвам черешовия дим с обожание. Предпочитам теб пред наргилето, което пуша рядко... но ти предпочиташ ли мен пред перманентното си его? Липсва ли ти ароматът ми? А плътните ми устни, покрити с любимия ти цвят, който не оставаше след дългите ти целувки...? Пристрастена съм към теб, скъпи… не към пушека от наргилето. Но ти все пак му завиждай! Завиждай, че позволявам единствено на него да е толкова близо до устните ми... единствено пушекът е толкова близо... за миг част от мен! Ако се видим, дали ще ти позволя да се доближиш толкова близо до мен...? Завиждай на черешовия вкус, който обича почти колкото теб...! Защото и това е много!

17

Невидима

За теб…

За теб, скъпи, аз мога да бъда всякаква. Но най-любимото ти е да бъда невидима... Аз говоря, а ти не ме чуваш. Покажи ми, че ме виждаш, че чуваш думите ми… присъствието ми не е сляпо за теб! Чуй думите ми и намери болката в тях! Постави се на мое място, изслушай ме, а след това, ако искаш, отново ме направи невидима за теб! Ако не сега, то някой ден, ще се постарая да ме забележиш! Ще мина покрай теб, привличайки мигновено вниманието ти към мен! Погледни ме и се опитай да убедиш себе си, че си ме забравил! Кажи си, че има и по-прекрасни от мен! Гледайки ме, си повтаряй, че вече не съм онази красавица, която бях преди с теб. Направи се, че не ме познаваш и никога не съм била твоя! Убеждавай себе си, че не съм най-доброто, което някога си имал! Повтаряй си, че не изглеждам добре, залъгвай себе си, че се радваш, че не съм твоя! И ако случайно някоя друга е до теб, погледни я! След това ме улови с погледа си, в последния момент, преди да изчезна. И неволно започни да ни сравняваш! Ще намериш ли по-добра от мен?! Друга ще заслужи ли сърцето ти след мен? Убеждавай себе си, че за теб съм минало! Давай, отново ме накарай да мисля, че за теб съм просто спомен! И когато ме изгубиш от поглед в тълпата, почувствай

липсата ми мигновено… Пожелай да ме видиш отново и с нетърпение очаквай да се поява близо до теб! Почувствай вълнението, което изпитваше преди, очаквайки ме да се появя, за да ме прегърнеш силно! Погледни в очите ми и кажи, че на са красиви! Отчаяно търсиш заинтригуващия ми поглед, а уж за теб бях никоя...! Кажи ми, че не съм по-прекрасна от преди… И когато останеш сам… приюти ме в мислите си. Неволно ме пусни там! Остави ме да се разходя в съзнанието ти, връщайки като филм всеки наш спомен заедно! Залъгвайки себе си, че за теб съм нещо свършено, ще си спомниш за най-малките и незначителни неща, които правихме заедно! Колко налудничава бях понякога и колко често ме объркваше с любовта си... Спомни си за твоето объркано момиче с всички плюсове и минуси! За всичките ѝ навици като тези да те обърквам често и несъзнателно. Мисли за нея и чакай момента, в който ще я видиш отново. А сега, скъпи, след всички тези мисли кажи, че не ме обичаш! Ще го кажеш, но дали думите ти ще са истина? Е да, скъпи, за теб можех да бъда всякаква, но в желанието ти да бъда невидима… ме забелязваше повече от всяка друга! Сега не чуваш думите ми, но може би някой ден аз няма да чуя твоите. Аз съм тук, скъпи! И знам, че не желаеш да си тръгна.

18

Думи, мисли и липса

Отново съм тук и пиша, мислейки за теб и изгубената ни любов. Ще запълня този празен лист с думи, мисли и липса. Ще напиша думите, които не успях да изрека на глас пред теб. Тези, които се страхувам да кажа… тези, които не трябва да чуеш от мен! Ще напиша нещата, които не знаеш. Въпреки силата си, аз изпитвам болка. Не съм от камък и имам чувства. Любовта ми е красива и крехка. Ще крия тази любов от теб, както ти правеше. Никога няма да чуеш тези думи, защото въпреки болката, аз ще вървя с гордо вдигната глава и усмивка. Ако някога ти кажа, колко ми липсваш… ще те помоля да забравиш думите ми! Ако ти опиша болката, която съм изпитала... превърни я в щастие! Забрави признанията ми... не искам да пречупвам силното момиче в очите ти! Ако се разпадна в ръцете ти, събери ме и забрави, че това се е случило! Забрави, че за момент съм била слаба пред теб! Ако кажеш, че и теб те е боляло, няма да повярвам на думите ти! Ако започна да крещя, ще ме чуеш ли, или както винаги ще бъда невидима за теб? Но ако извикам да си тръгнеш, че чуеш димите ми, нали? Ще ми обърнеш гръб и с удоволствие ще си тръгнеш. А след това като пълен глупак мрази себе си, че си ме послушал! Аз отново ще се изпълня с липсата си! Защо не искаш да си тръгна? Искаш да остана, за да ме разрушиш, нали? Защо не искаш да се откажа от теб? Покажи ми, че съм важна за теб! Губиш ме… не разбираш ли? От всички неща, които няма да чуеш… От всичко, за което няма да разбереш… аз ще ти покажа, че не те обичам! Ще се разпадна пред теб, но няма да се предам!

19

С теб по средата

С теб често сме по средата… Някъде между имам те, колкото те нямам. Понякога те искам, а понякога не. Нуждая се от любовта ти, колкото от това да я забравя. Ние сме някъде между обстоятелствата. Между желанието и реалността... Искам те, но не мога да те имам. Намираме се там между обичам те и не те, защото знам, че не трябва. Винаги по средата! Искам да останеш, но желая и да си тръгнеш. Желанието ми да те целуна е колкото страха, че ако го направя, никога няма да мога да спра. Стой далеч от мен и ела. Някъде по средата сме и не можем да си тръгнем. Знаеш, че мога да бъда ничия, точно колкото това да бъда нечия. Знам, че за мен можеш да бъдеш някой или никой. Петдесет на петдесет – там се намираме с теб. Между нещото и нищото. Желанието да си тръгнем, но и да останем. Да изкрещя да си тръгнеш, но и да останеш. Да изкрещя, че те обичам, въпреки че от това ще боли. Ще те боли от моята, от твоята любов. Намирам

се между желанието да те потърся и това да те оставя да изчезнеш. В това да знам, че мога и без теб, но да не искам. Да ме имаш, колкото ме нямаш, но повече от всеки друг. Лутайки се из моментите и обстоятелствата. Между това да бъда важна за теб, а едновременно с това за теб да бъда просто личност. Име, от което те боли… Спомени, с които заспиваш, заедно с липсата и умората от поредния дълъг ден, в който ме нямаш. Стоим по средата между всичко и нищо. И някъде между нас се крие една любов. Но и познатата болка и липса. Познаваш ме повече от всеки друг и си способен да ме имаш както никой друг. Ще свикнем с теб да се намираме по средата. И ще пазим искрата на невъзможната любов… скрита от очите на хората и обстоятелствата! Дори и с друга, пази тази искра! Нека дочака точното време, за да разпали големия пожар! И седейки по средата, никога не се съмнявай в чувствата ми. Винаги ще те имам повече от всяка друга!

20

Вина

Да търсим виновника между двама ни… и да се питаме кой е проклет! Аз или ти? Откъде дойде тази невъзможна любов? Защо точно с нас? Защо ти се появи? Така е трябвало да стане… така е трябвало да бъде... толкова невъзможно! Невъзможното щастие съществува. А любовта… нея има ли я? Приятелство между двама души, изпитвали страст един към друг… Ще потърсиш ли старата любов в мен? Ще налееш ли от нея в празното ми сърце? И кой ще го боли? Нас… От нашата трудна любов нещо ще стане ли? От случайността ще научим ли урока си? Няма нищо случайно! За да те срещна, си има причина. Съдбата решава, не ние! Обичай ме невъзможно днес, утре и завинаги…! Мрази обстоятелствата, които ни разделиха. Почувствай вълнение, когато разбереш, че ще ме видиш! Какво ни остана?! Скрита болка, прикрита с усмивки липса и недоловимо вълнение… Никой не е длъжен да показва какво чувства. И аз не съм ти длъжна!

Въпреки желанието ми да кажа всичко, което крия дълбоко в себе си… на сигурно място от теб. Няма да го направя! Няма да ти позволя дори и да се усъмниш в мен! Просто срещу теб… ничия и невъзможна, точно колкото любовта ти.

21

По ръба на любовта ти

Движа се по ръба на възможностите ти, да устоиш на присъствието ми. И докога ще е така? Нали си сигурен, че те обичам? Защо единственото, което правиш, е да ме изпиваш с поглед? Твоята слабост стои срещу теб. Аз съм грях, аз съм желание, страст, любов… аз съм всичко, което нямаш! Дали преди си ме обичал или не… няма значение, щом сега изгаряш от любов към мен. Идвам тук, навявайки милиони спомени. Само крачка или две ни делят да продължим това, което не довършихме. Гледай ме право в очите! Те ще ти разкажат за болката, сълзите и времето, в което мислех за теб и за нас. Нека погледът ми говори вместо думите ми! Ще те боли по-малко, ако просто се вслушаш в тишината. Вината ще бъде по-малка, ако гледаш в очите ми. Без излишни думи… просто стоя тук и мълча. Не съм дошла, за да те обичам. И да те мразя не мога... Какво ми остава да направя? Просто ще чакам теб! Толкова време не направи нищо... Чудя се да ти бъда ли благодарна за това или не? Правиш крачка към мен, а аз отстъпвам назад. И така оставаме на крачка разстояние винаги... Кога ще направиш две, за да ме стигнеш? Това е танцът на любовта ни. Винаги някой от нас притежава по-голямо его. Винаги единият обича малко повече от другия. Но познай... този път това не съм аз! Преди на теб ти беше лесно, нали? Затова и сега, когато се върнах, любовта ти се възроди лесно. На мен ми отне повече време, за да стигна до тук. Мога да те обичам, само ако пожелая. Гледам те... стоиш срещу мен и изгаряш от желание да върнеш любовта ни, а в същото време си толкова объркан. Забавлявам се, когато те карам да се чувстваш така. Чудя се, дали да се настаня в мислите ти перманентно... да поиграя с теб!? Лоша ли съм? Стоя срещу теб такава, каквато ме заслужи. Така че заслугата е твоя, скъпи. Мога да си тръгна от тук и да те оставя сам със закъснялата ти любов към мен, без да ми мигне окото. Прости ще изляза, затръшвайки вратата под носа ти! Или ще остана, за да ти покажа, че животът продължава и без теб! Дните си минават… и аз ставам все по-щастлива. Спомените за теб остават скрити дълбоко в съзнанието ми… и всичко отминава. Това е положението! Просто трябваше да ме обичаш навреме! Е, след мен успя ли да ме заличиш с друга?! Любовта ми с чужда… Съжаляваш ли за нещо? Забравял ли си ме някога? Ето, резултатът от това стои срещу мен! Ти и любовта ти към мен… Отговорът на всички въпроси!