ДВУЛИКИЯТ ЯНУС

Клаус Рингел бе ловец на изгубени колонии. Това не бе популярна професия, но съществуваше от близо триста години. Заселването на подходящи планети беше започнало преди пет столетия, когато на Прародината Земя е бил изобретен свръхсветлинният двигател. Двеста години по-късно в Галактиката съществуваха вече стотина колонизирани от човека планети, обединени в нещо като федерация. Двадесетина от тях бяха процъфтели, забогатели и на свой ред бяха почнали да издирват подходящи планети и да основават свои колонии. След още триста години вече никой не знаеше колко точно експедиции откъде закъде са били изпратени. Случваше се планета, изпратила колонисти да загуби връзка с тях. Тогава викаха Клаус или някой от неговите колеги. Работата им беше да отидат и да проверят какво се е случило със загубените. Обикновено откриваха катастрофирали кораби, измрели от някаква епидемия или изтребени от непознати хищници заселници. Два пъти колониите си бяха добре, но бяха решили да прекъснат връзките с родината си, за да се възползват самостоятелно от богатствата на планетата си. Ала случаят с планетата Янус се оказа много странен. Процъфтяващата планета Нови Китай бе изпратила голям кораб с осемстотин заселници и двеста души екипаж на планетата Янус. Нарекли я бяха така заради едно рядко срещано явление: периодът на завъртане на планетата около оста и беше равен на периода на завъртането и около нейното слънце. Поради това (също както Луната спрямо Прародината Земя) тя бе обърната непрекъснато с една и съща страна към звездата си. Като древноримският си кръстник бог Янус планетата имаше две лица: на едното цареше вечен ден, на другото вечна нощ, на едното беше доста топло, другото беше вечно замръзнало. Въпреки това Янус бе одобрена за заселване, защото имаше много подходяща атмосфера, а на светлата половина имаше растителност и почва. Трудностите идваха от непрекъснатите ветрове по протежение на терминатора, породени от температурните разлики между тъмното и светлото полукълбо – топлият въздух от светлата страна се издигаше и навлизаше над тъмната, където се охлаждаше и изпускаше водните пари като дъжд и сняг, а ниско над повърхността откъм тъмната страна към светлата се устремяваха свирепи студени ветрове. Откъм тъмната половина към светлата течаха и много потоци и реки. Благодарение на тази циркулация между двете лица на Янус беше се установило равновесие – светлата страна не бе изгоряла и пресъхнала, а тъмната не беше съвсем замръзнала. В централната светла област имаше съвсем поносим климат, но като четеше документацията от проучването на Янус Клаус се зачуди как ли са смятали да се приспособят към вечния ден, толкова несвойствен за човешкия биологичен часовник. Когато пристигна в звездната система на Янус Клаус Рингел първо претърси петте точки на Лагранж, тъй като те най-често се използваха за “пристанище” на големите свръхсветлинни кораби, а оттам със совалки заселниците и оборудването им се пренасяха на съответната планета. И действително той откри кораба от Нови Китай “паркиран” в Л2 над тъмната страна на Янус. Но остана изумен от състоянието му. Корабът бе потеглил от Нови Китай преди 14 земни години и би трябвало да е пристигнал край Янус три месеца по-късно. А изглеждаше сякаш е стоял в Л2 стотици години – напълно лишен от енергия и изтърбушен, липсваше не само оборудването за заселниците, но и всички корабни машини, горивото, резервните части, компютрите, двете ядрени централи за захранване на двигателя заедно със самия двигател. От кораба бе останала една празна черупка, студена и безвъздушна, стените бяха покрити със слой прах, недокосван сякаш хиляда години. Един поглед през телескопа показа на Клаус, че каквото и да се е случило с кораба, хората бяха оцелели – по светлата половина се виждаха селища, пътища, мостове, а по тъмната няколко оскъдно осветени места – може би входове към подземни обекти. Но, по дяволите, хората бяха тук едва от четиринадесет години, кога са построили всичко това? След няколко разузнавателни прелитания над планетата, Клаус реши да кацне на една площадка за совалки близо до малко градче на светлата страна. Кацането се оказа доста трудно, защото площадката бе напълно занемарена и неподдържана от дълго време, бетонното покритие беше напукано и изкорубено и ако совалката му не беше с модерни двигатели за отвесно кацане, Клаус би катастрофирал. Когато най-сетне овладя кораба си и спря стабилно, той изкара всъдехода си и потегли към набелязаното градче. По средата на пътя го пресрещнаха посрещачи – голяма тълпа мъже, жени и деца, облечени в красиви пъстри дрехи. Клаус спря всъдехода, скочи на пътя и тогава от тълпата излезе възрастен човек с азиатски черти (всъщност всички бяха азиатци), с брадичка и дълга, вдигната на кок коса, поклони се и го приветства на старинен напевен универсален език. - Щастливи сме да посрещнем първия посетител от Прародината след цели хиляда и седемстотин години. Клаус за малко да седне на земята от изумление. Няколко часа по-късно той знаеше вече цялата история на Двуликия Янус. Колонисткият кораб от Нови Китай бе преминал през някаква особена област в пространството, където е бил отхвърлен хиляда и седемстотин години назад във времето. Поради това когато пристигнали в системата на Янус те естествено не могли да се свържат нито с Нови Китай, нито дори с Прародината Земя. Там свръхсветлинният предавател още не бил изобретен... Постепенно екипажът разбрал какво се е случило и не им оставало нищо друго освен да вземат всичко полезно от кораба и да се заселят на планетата. Възрастният старейшина покани Клаус в къщата си, където го посрещна голямото му семейство – пет деца, шестнадесет внуци и седем правнуци, които живееха в няколко къщи в голям красив двор с градина, както и няколкостотин братя, сестри и братовчеди, съставляващи клана Дин и почти цялото население на градчето. След продължително угощение, много запознанства и почивка в отредената му стая, на Клаус бе предоставен за водач един от правнуците на домакина на име Дин Жунхуа, будно и общително момче на шестнадесет земни години. То разказа на Клаус, че според хрониките на прадедите му в началото всички се заселили на светлата страна на планетата. Заселниците желаели да живеят от селско стопанство и природосъобразно, като използват възможно по-малко машини и химикали, за да не вредят много на околната среда (такава била идеологията им, защото били видели как родният им Нови Китай се превърнал във високотехнологичен пренаселен свят, който не им харесвал). Членовете на екипажа, хора с инженерни и технически професии и научни познания не харесали идеята и след като изследвали тъмната страна на Янус и открили там сравнително леснодостъпни разнообразни руди, предложили на заселниците сделка: те да инсталират там свалените от кораба ядрени електроцентрали, да изградят няколко рудника, металодобивни и машиностроителни заводи и да снабдяват заселниците-земеделци с необходимите им земеделски и строителни машини и електроенергия в замяна на пресни храни, плодове и зеленчуци. “Техниците” предложили на “земеделците” също и да обучават децата им според съвременните постижения на науката, но това било отхвърлено. Така хората всъщност се разделили на две цивилизации: на светлата страна се възцарила своего рода земеделска утопия, където хората живеели непретен-циозен живот, загрижени главно за реколтата и животните си, развили наново старинни занаяти и установили патриархални обичаи. Хората на тъмната страна си построили подземни градчета, заводи, лаборатории, организирали училища и основали университет, където не само запазили, но и разширили научните си знания. Контактите между светлата и тъмната страна постепенно се ограничавали, макар че от време на време отделни хора се преселвали в едната или другата посока (всъщност повече в посока към тъмната страна, където отивали някои младежи от земеделците, жадуващи за научно образование). Системата действала в продължение на стотици години. След като поживял седмица при рода Дин и разгледал нивята, оборите и съседните селища, Клаус получил съобщение от тъмната страна, където също искали да се запознаят с него. Изпратили му карта с указание къде да приземи совалката си. Щом навлезел над тъмната страна щели да го водят по радар. Той обяснил това на домакините си и тогава младият Дин Жунхуа го изненадал с молба да отиде тайно с него при “техниците”. Помолил бил дядо си за разрешение, но той не бил съгласен и младият Дин решил да избяга. - Бях решил да го направя още преди ти да дойдеш. Но трябваше да вървя месеци пеш и с попътни каруци, а после да пресека бурите по термина-тора. А с теб ще е бързо и безопасно. – казало момчето на Клаус. Клаус хич не искал да се замесва в отвличане, но момчето му се молило докато се съгласил. За няколко часа пристигнали в точката, посочена от техниците и се приземили на платформа, която след това ги спуснала като асансьор в подземен хангар. Тук всичко ценно трябвало да се съхранява под земята, за да се запази от студа и леда. Тази част от цивилизацията на Янус се видяла на Клаус много по-интересна, вероятно защото и той спадал към “техниците”. След посрещането, което било не по-малко сърдечно отколкото на светлата страна предоставили на Клаус водач, който да му покаже подземното царство на Янус. Това бил младеж на осемнайсет години, студент по медицина. И какво било изумлението на Клаус Рингел, когато се оказало, че това момче се казва ... Дин Жунхуа! Но всъщност, разсъдил той, това не било чак толкова чудно. На планетата всички всъщност били роднини, потомци на онези около хиляда души, пристигнали тук преди хиляда и седемстотин години. Действително след като двамата младежи с еднакви имена се поразровили в семейната хроника, се изяснило, че “техническият” клон на фамилия Дин води началото си от едно младо семейство, преселило се от светлата на тъмната страна преди двеста години. Дин Жунхуа “Земеделеца” се настанил в ученическо общежитие, за да държи изпити, след които да го изпратят в съответно на нивото му училище. Предстояло му дълго и упорито обучение, ако искал да навакса знанията, с които би могъл да кандидатства за някаква специалност при “техниците”. А на Клаус Рингел му предстояла още една изненада. След две седмици посещения из подземните селища, заводи и училища той заявил, че е време да изпрати своя доклад до Нови Китай и да съобщи какво е намерил на Двуликия Янус, а после да поеме обратния път. Мисията му била завършена. Но тогава Дин Жунхуа “Техника” го поканил на гости и се оказало, че освен с медицина той се занимава и с рисуване. При това, доколкото Клаус можел да прецени, имал голям талант. 

- От години мечтая да видя слънцето и да рисувам на истинска светлина. – казал му Дин Жунхуа “Техникът” – Семейството ми не беше съгласно, но отскоро вече съм пълнолетен и не могат да ме спират. Моля те да ме закараш до градчето на новооткрития ми братовчед. Може би дядо му ще се съгласи да ме приюти. 

Така Клаус Рингел направил още един курс до светлата страна на Двуликия Янус. За негова изненада старият Дин не му бил чак толкова сърдит. 

- Ех, поне ми доведе нов внук. – рекъл той примирено. – Пък и ми се струва, че тук освен планетата и хората имат две лица – тези от едната страна често мечтаят за другата и обратно. 

- Не е от планетата, господин Дин – отвърнал Рингел – Хората навсякъде са такива.