Дядо Ицо гледа от Бакаджика-шеста част
Произведение от няколко части към първа част
Рано или късно Истината с главна буква се появява, повече като изкупление, отколкото като разкаяние.
Христо изкара на паша стадото и когато слънцето застана над земята като покровител и съдник, той запладни шилетата край малкото язовирче.
"-Хем,шилетата ще се напият с вода, хем ще съберат глави под сенките!"
И докато тъкмо да се отмори и отърси от натрупалите се събития от нощта, не щеш ли, дойде и бригадира!
-Христо, как вървят нещата, разказвай...
Бригадира вече беше получил бележката с червеният печат от Вътьо партийният, но искаше да чуе и момчето.
Христо помълча преди да разкаже цялата случка, но пропусна да спомене, че Ирина също беше там.
Бригадира го изслуша повече разсеяно,отколкото да прояви някакъв видим признак на тревожност.
-Ей,не се спряха тия чапкъни да вземат от труда на хората!Преди Девети септември крадяха от частните стопани, сега от колективното!Ще ми дава той бележка,че в името на народната власт и все подобни лозунги и накрая-един червен печат!Тези, не знам какви да ги нарека още?!
-Христо, слушай що ще ти кажа,тогава вие бяхте деца преди десетина години, но е хубаво да знаеш сега.
Вътьо партийният, бог да прости баща му,го изпроводи в града в Занаятчийското училище за шивач.Да му даде хляб в ръцете, а Вътьо се повлече с едни хаймани и не усвои занаята. Криво ляво научи се да шие дрехи и копчета, но един шивач трябва преди всичко да изпипва кройката!Там,както във всеки занаят се иска сърце и ум,колкото и ръце!
Прибра се Вътьо от града, ама освен за чирак,за друго не става. Взе го Михаил, старият шивач на селото да го пообучи,да го научи на добро,да му остави уменията си, ама Вътьо взе да се занимава през нощите с кражби на добитък в околните села. Сприятели се с други такива като него и с крадената стока минаваха границата с Турция. Там продаваха конете,овцете и кравите, които турците купуваха от бандата със злато. Времето беше несигурно,а беше време Вътьо да ходи войник!Кой младеж не искаше да ходи по наше време войник?Само болните и недъгавите не вземаха във войската. А Вътьо партийният си беше нормален на вид.Е,послъгваше,за кражбите се разбра,подбра го полицията и след "една гора бой" всичко си призна.Освободиха го условно, но "шило в торба не стои"!
През лятото на 44-та година,през месец август Вътьо забегна в гората край село Зелена поляна заедно с Мъндьо Манчев, този офицер с който снощи взеха шилетата от теб...
Христо чувстваше как бригадира, роднина на майка му,изпитва неудобство, защото носеше болка и безпомощност в себе си.В края на годината те получаваха възнаграждение за прираст!А с тези никому ненужни бележки с червен печат!?
-И ето!Такива хора като тях,на Девети септември дойдоха с ленти "ОФ","слязоха от Балкана,като борци за свобода","репресирани от фашизма и капитализма"!Идеалистите бяха предадени от тях и умряха, а тези кожодери,дори на фронта не ходиха!Вътьо и Мъндьо завършиха партийни школи и училища, които им признаха за образование и сега говорят,че "с кръв са взели тази власт и с кръв ще я бранят "!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
