Дядо Ицо гледа от Бакаджика-шеста част
Произведение от няколко части « към първа част
Рано или късно Истината с главна буква се появява, повече като изкупление, отколкото като разкаяние.
Христо изкара на паша стадото и когато слънцето застана над земята като покровител и съдник, той запладни шилетата край малкото язовирче.
"-Хем,шилетата ще се напият с вода, хем ще съберат глави под сенките!"
И докато тъкмо да се отмори и отърси от натрупалите се събития от нощта, не щеш ли, дойде и бригадира!
-Христо, как вървят нещата, разказвай...
Бригадира вече беше получил бележката с червеният печат от Вътьо партийният, но искаше да чуе и момчето.
Христо помълча преди да разкаже цялата случка, но пропусна да спомене, че Ирина също беше там.
Бригадира го изслуша повече разсеяно,отколкото да прояви някакъв видим признак на тревожност.
-Ей,не се спряха тия чапкъни да вземат от труда на хората!Преди Девети септември крадяха от частните стопани, сега от колективното!Ще ми дава той бележка,че в името на народната власт и все подобни лозунги и накрая-един червен печат!Тези, не знам какви да ги нарека още?!
-Христо, слушай що ще ти кажа,тогава вие бяхте деца преди десетина години, но е хубаво да знаеш сега.
Вътьо партийният, бог да прости баща му,го изпроводи в града в Занаятчийското училище за шивач.Да му даде хляб в ръцете, а Вътьо се повлече с едни хаймани и не усвои занаята. Криво ляво научи се да шие дрехи и копчета, но един шивач трябва преди всичко да изпипва кройката!Там,както във всеки занаят се иска сърце и ум,колкото и ръце!
Прибра се Вътьо от града, ама освен за чирак,за друго не става. Взе го Михаил, старият шивач на селото да го пообучи,да го научи на добро,да му остави уменията си, ама Вътьо взе да се занимава през нощите с кражби на добитък в околните села. Сприятели се с други такива като него и с крадената стока минаваха границата с Турция. Там продаваха конете,овцете и кравите, които турците купуваха от бандата със злато. Времето беше несигурно,а беше време Вътьо да ходи войник!Кой младеж не искаше да ходи по наше време войник?Само болните и недъгавите не вземаха във войската. А Вътьо партийният си беше нормален на вид.Е,послъгваше,за кражбите се разбра,подбра го полицията и след "една гора бой" всичко си призна.Освободиха го условно, но "шило в торба не стои"!
През лятото на 44-та година,през месец август Вътьо забегна в гората край село Зелена поляна заедно с Мъндьо Манчев, този офицер с който снощи взеха шилетата от теб...
Христо чувстваше как бригадира, роднина на майка му,изпитва неудобство, защото носеше болка и безпомощност в себе си.В края на годината те получаваха възнаграждение за прираст!А с тези никому ненужни бележки с червен печат!?
-И ето!Такива хора като тях,на Девети септември дойдоха с ленти "ОФ","слязоха от Балкана,като борци за свобода","репресирани от фашизма и капитализма"!Идеалистите бяха предадени от тях и умряха, а тези кожодери,дори на фронта не ходиха!Вътьо и Мъндьо завършиха партийни школи и училища, които им признаха за образование и сега говорят,че "с кръв са взели тази власт и с кръв ще я бранят "!
© Стойчо Станев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
То се знаеше за тези времена и " променени" хора, но се пращаше в Белене! Като вземеш страха на човека, владееш го. Това направиха с народа, сега методите са малко по други! Затова трябва да се пише , да се напомня, да не се забравя, за да бъде съвестта ни будна и свободна!
-
За тези неща наистина малко се знае! Време е да се открехне булото, за да се разбере кое как е било! Поздравления, Стойчо!
-
Истината за смутното време! Поздравления за разказа, Стойчо!
-
Хубаво е да се знае истинската история и да се разказва, както ти го правиш, Стойчо! Поздрави!
-
Благодаря, Дон Бъч!
-
Самата истина. Показал си голата снага на по-новата ни история. За жалост тя не е привлекателна, а е срамотна. Старите я помнят. Младите я научават.
-
Благодаря за коментара и оценката, Латинка-Златна!
-
"Рано или късно Истината с главна буква се появява, повече като изкупление, отколкото като разкаяние." - !
Ranrozar (Стойчо Станев), продължавай да разказваш за бодливата истина!
Поздравление за цялата шеста част! -
Благодаря за коментара и споделеното, Росица!
-
"Идеалистите бяха предадени от тях и умряха, а тези кожодери,дори на фронта не ходиха!"
А колко още живяха на гърба им... , то не бяха деца на партизани и активисти...
Поздравления, Стойчо! -
Благодаря за коментара и поздравите, Младен!
Осъзнавам, че много хора ще подминат с мълчание и недоверие написаното от мен.
Но много преди мен са чели и гледали "Хайка за вълци "на Ивайло Петров, "Матриархат" на Георги Мишев, "Задочните репортажи "на Георги Марков и още много произведения за този "тъмен период "от нашата история. -
Стойчо, най-голямото браво на света имаш от мен!!! Иска ми се да сложа 100 сърчица на тази част и да клирна върху 500 жълти звезди, но правилникът не го разрешава. Но този правилник не може да ми забрани мислено да извърша това. Иска се голяма смелост, за да изнесеш истината за тези, които взеха властта на 9 септември 1944 г., както ти си сторил това тук. Защото хората са наплашени днес толкова, колкото и тогава. Не знаят кой ще вземе в близко време властта и си траят по български, както са си траяли цели 500 години по турско. Българинът не се е променил нито на йота. Станал е дори още по страхлив. Защото от днешните българи няма да се пръкнат 15 000 за едно ново Априлско въстание. Никога!!! Тези взеха властта чрез съветските войски и после безмилостно проливаха чуждата кръв. Тази именно е кръвта, за която казват: "С кръв взехме тази власт и с кръв ще я дадем!" Поднасяш изключителна част от поредицата и ти свалям шапка за майсторството на разказвач.
-
Благодаря за лаконичното изразяване, Силвия!
-
С чужда кръв. Следя с интерес, Стойчо. Много ми хареса и тази част. Кратка, изразителна и увличаща е. Поздрави.
-
Благодаря за любопитството!
Пепи, Зигфрид, доскоро дядо Христо беше жив, но нататък ще се развият нещата... -
Много интересно, Стойчо! Чакам с нетърпение следващата част!
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Благодаря за коментара, Румяна!