Не ви ли омръзна да живеем в една матрица? Едно клише. Един шаблон. Еднообразието не ви ли убива? Не чувствате ли едни окови, които сами си налагаме, защо не си позволяваме да мечтаем?!
Сутрин е. За пореден път нищо не чувстващият телефон звъни, този час си му задал, ставаш, механично се засилваш към банята, плискаш шепа вода върху уморените, тъжни очи, надигаш глава…Образ, лик… Познато лице, твоето е. Дали?! Та то не бе ли усмихнато. О, не, това беше отдавна. Пак мечтаеш, мечтаеш да станеш с хъс, да започнеш новия ден с усмивка ,приятна и топла, желаещ да я подариш всекиму изпречил се на пътя ти, не зависимо от неговото настроение, злобен поглед и неприязън, той не е виновен.. Той е изживявал настоящия ти момент, но ти съумяваш да го разбереш едва сега. По-рано мразех този човек, но сега го разбираш и му се възхищаваш, за това че не е постъпвал така както на мен ми се иска да постъпя, но захвърляйки всичко дали бих постигнал нещо, или за пореден път бих наранил някой близък, ако има о ...