PLACEBO (Евгения Маринчева)
125 854
13 сент. 2007 г., 19:53

Един кратък отрязък от нейното време 

  Проза
1010 0 11
1 мин за четене
Ум-па-па, ум-па-па, ум-па-па...
Това е животът, да. Тя го знае.
Мислиш, че нещо е предизивкано от друго нещо, пък то е предизвикано от съвсем трето нещо.
Eдин велик майстор на разказа беше казал - никога, ама никога не започвайте така разказа си, защото господин читателят ще се хване за главата. Това, последното, не е точно така, но е извод, наложил се през времето.

И така, Тя танцува валс в кухнята си. Там минава голяма част от живота й. Днес приготвя обяда.
„По върховете на Манджурия" - ум-па-па, ум-па-па....
Тя е по върховете на Рая, оттам само протяга ръка и... Седмото небе е нейно!
Върти се в страстно-нежните обятия на въображаемия си кавалер.
И плаче!

Oт мъка?
Неее!

Плаче, вероятно от лука, който реже в момента, докато се върти под звуците на валса?!
Неее!

Плаче...
От щастие...
Кратко щастие, в един кратък отрязък от нейното време.
Ако прибавим едно кратко щастие от един кратък отрязък време, към друго кратко щастие от друг кратък отрязък време...? Дали ще се получат две кратки щастия?! А колко към колко да прибавяме, за да се получи голямо щастие?!

Или... по-важното е, че се случва?!
Да!
Плач... от щастие!



Гергьовден, 2007
Евгения Маринчева

© Евгения Маринчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ех, че е красиво! Просто миг от щастието!
    Благодаря за зареждането!
  • Понякога ме учудваш, не удивляваш ме.
    Толкова си реална в думите.

    Поздрав и усмивка.
  • Никол, и ти умееш да четеш между редовете!
    ))
  • Светле, често играя туист около печката ))
  • Мия съдове и слушам Филип Киркоров и танцувам, тоест, поддържам хубава фигура. И пея...ах колко много щастие. Прибира се мъжът ми, съдовете измити. Щастие. Аз съм весела, подскачам около него и..."Я, буду в пене ласкавой волнъ на руках твоих. Нам с тобой песню споет море. Посмотри какое лето, посмотри какие дни. Все само сабою и вдвоем у моря мъ останемся одни." Още малко щастие и мога вече да режа и лука. Жени, благодаря ти за подареното щастие!!!
  • Христо, Гале, Зари, Деси, Ани и Петинка! Скъпи на сърцето ми приятели, благодаря ви за отзивите!
    Поради липса на време не мога да отдам душата си на това, което ми се прави, да ви чета! Но.. да сме живи и здрави, ще дойдат по-добри времена!
    С обич от Вселената!
    ))
  • Нека просто да се случва... щастието-малко или голямо!
    Поздрави, Жени!
  • !!!
    То си е жива математика, Жени
    Но по-важно е, че се случва, макар и за кратко!
    Поздрави!
  • Замислящо е...!
  • Браво за разказа,мила!Позрав и прегръдка,мила!
  • "Ако прибавим едно кратко щастие от един кратък отрязък време, към друго кратко щастие от друг кратък отрязък време...? Дали ще се получат две кратки щастия?!А колко към колко да прибавяме, за да се получи голямо щастие?!"
    Няма, Жени. Не се получава. Все си е кратко и малко щастие.
    По-скоро е важно, че се случва.
    Поздрави!!!
Предложения
: ??:??