"Бай Ганьо" по Алеко Константинов, съвременно обработен.
| Бай Ганьо пътува
Чакаме ние с Бай Ганьо автобуса, който беше през два часа. Ще ходим у него на гости в родното му село. Беше ме учтиво поканил и нямаше как да му откажа. Докато чакаме, сядаме в близкото кафене. Както си стоя и размишлявам нещо на ума си, не усещам кога Бай Ганьо се е изнизал. Бре, чудна работа! Къде ли може да се е дянал тоя човек? Тук търсих-няма го, там търсих-няма го! И чашата, и чинията-празни. Бре!
Остават още десетина минути до идването на автобуса. Аз плащам изяденото и изпитото от Бай Ганьо и ставам. В това време-ха! Ето къде е Бай Ганьо. Аз къде ли не го търсих. Питам го къде е бил, а той:
-Абе брате какво да ти кажа. Седя си и изведнъж, какво да видя! Няма я торбата с багажчето ми. Па там-телефона, портфейла, килимчето ми.... Умрях от притеснение! Какво ще правя сега? Как ще платя, как ще се обадя на жената и децата? Бреех! Тръгнах да гледам кой ми е отмъкнал багажчето. И какво да видя! Една бабишкера ...