Една емоция, един миг, едно време...

Ако за миг си представим, че времето се ръководи от нашите емоции и изпитания в живота, какво бихме предпочели?? Повечето се страхуваме от урагани и земетресения и макар и да не са присъствали в живота ни, чували сме за тях нали?! Други се изправят срещу вятъра, който не нанася големи щети, но все пак разпръсква прах навсякъде и се помни цял живот. А дъждът – понякога се излива толкова силно, че нямаме друг избор освен да се скрием... В следващия миг е като нежда роса, която те гали и ти доставя малко удоволствие. След това се появява и слънцето. То понякога ни заслепява, може да ни накара да мечтаем безкрайно и да се усмихваме, но може би това е неговата сила и някак си се чувстваме спокойни. И накрая ако си представим картината, която може би всички сме виждали...Идва голям облак, който затъмнява всяко ъгълче, след това идва ред и на проливния дъжд, може би толкова силен, че разкъсва пролетните цветя. Изведнъж всичко спира, дъждът преминава в роса, облаците малко по малко изчезват или се пропукват от лъчите на слънцето и тогава можем да я видим... Дъгата. Тя е съчетание от дъжд, гръмотевици, бурен или тих вятър и слънчеви лъчи.  А в нашия живот това са сълзите, изляни от тъга и мъка, яростта, която понякога ни кара да крещим и дори да разрушаваме, страстта, от която някои се страхуваме, защото може да бъде опустошителна и любовта, която ни кара да сияем толкова много и да бъдем като малки усмихнати деца. И ако трябва да избираме от всичко, може би доста ще предпочетем дъгата, защото всички обичаме капчица драма и доза страст и любов. При някои облаците и бурите ще бъдат силни и за кратко, при други може да продължи толкова дълго, че когато наближи росата, да нямат сили да погледнат към образуващата се дъга. Но дори след всичко идва слънцето, на което ще се наслаждаваме толкова много, че дори можем да забравим за бурята. Всяка година цветята се пропукват от земята и цъфтят все по-прекрасно. Всеки следващ миг е единствен и всяка емоция преминава в точния момент. За това ако чувстваме тъга, страст, ярост или любов, нека им се отдадем, защото само тогава ще разберем на какво са способни нашите души!!!