Позвъни се. Спиридон потропваше нервно пред вратата. Забеляза, че тя все още не беше сменила скъсаната изтривалка.
Соня се спотайваше зад шпионката.
- Пфууу, пак тоя Спири.
Виктория отвори и видя огромен букет цветя. Зад него се показа Спиридон. Тя се смути и му каза, че Соня я няма.
- Как, нали днес е рожденият ѝ ден?
- Да, обаче и аз не знам къде е – сконфузи се Виктория
Неудобната тишина бе прекъсната от звънящия джиесем на Соня. Чу се гласът ѝ:
-Оооо, шефе, цял ден те чакам. Разбира се, че съм готова, ама как, ти ми обеща, дааа, точно така говорихме. Радо, Радо, винаги съм ти вярвала, но разбирам. Айде, чао.
- А, ама тя и телефона ли си е забравила? И то на рождения се ден? – опули се Спиридон.
- Дон, не знам наистина какво да ти кажа.
- Виктория, вземи тези цветя, нека бъдат за теб.
В този момент от стаята се чу гласът на Соня. ...