Позвъни се. Спиридон потропваше нервно пред вратата. Забеляза, че тя все още не беше сменила скъсаната изтривалка.
Соня се спотайваше зад шпионката. 
-    Пфууу, пак тоя Спири.
Виктория отвори и видя огромен букет цветя. Зад него се показа Спиридон. Тя се смути и му каза, че Соня я няма.
-    Как, нали днес е рожденият ѝ ден?
-    Да, обаче и аз не знам къде е – сконфузи се Виктория
Неудобната тишина бе прекъсната от звънящия джиесем на Соня. Чу се гласът ѝ: 
-Оооо, шефе, цял ден те чакам. Разбира се, че съм готова, ама как, ти ми обеща, дааа, точно така говорихме. Радо, Радо, винаги съм ти вярвала, но разбирам. Айде, чао.
-    А, ама тя и телефона ли си е забравила? И то на рождения се ден? – опули се Спиридон.
-    Дон, не знам наистина какво да ти кажа.
-    Виктория, вземи тези цветя, нека бъдат за теб.
В този момент от стаята се чу гласът на Соня.
-    Викторийо, писна ми вече от теб. Влизам да се къпя.
Горката Вики, изчерви се цялата. Спиридон тъпчеше притеснен, капчици пот се избиха на горната му устна.
     В този миг Соня цъфна на вратата ухилена до уши. 
-    А, Дон, ти ли си? Влизай бързо.
-    Вики каза, че те няма, какво става?
-    Ама остави я тази блейка Виктория. Нали знаеш каква е. 
Дон влезе, а Виктория се затвори в стаята си плачейки.
След час Соня и извика от вратата:
-    Чао, Вики, ние отиваме на рибен ресторант. 
Мракът се спусна. Виктория изтича на улицата. Блъсна се в Радо. 
-    Къде си се запътила така?
-    Отивам да си купя бонбони.
-    Аз имам по-добра идея. Ела с мен, ще те изненадам.

- Една порция херинга - поръча Соня и се втрещи.

Пред очите и преминаха Радо гушнал Виктория...