Една неосъществена любов
„Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Върне ли се, завинаги е твой. Не се ли върне, никога не е бил.”
Вратата се отвори и тя влезе задъхана. Кимна вместо поздрав, помоли за извинение, че прекъсва лекцията, седна на последната редица. Беше млада, с дълги чупливи кестеняви коси, които достигаха до раменете и очила с метална рамка, зад която се усмихваха очите й.
Такава я зърна за първи път.
Имаше работа в тоя град и по стечение на обстоятелствата бе останал за месец–два. Включи се в курса, независимо че тоя курс бе само за студенти. Като я зърна, не можеше вече да откъсне поглед, да устои на чара й и през първата почивка тръгна да се запознае с нея, но закъсня: тя бързичко се отдалечаваше към изхода. „Тъкмо дойде, пък си тръгва!” – помисли си.
На следващия ден дойде само за да я види, но тя не се появи. Какво ставаше с него? Научи от коя група е тя, каква специалност. И я откри сред компания студенти на чаша кафе. Заливаха се от смях. Приближи, обърна се само ...