Когато влюбените се разделят, когато кажат "Сбогом" за последен път на една пламенна любов, не защото искат, а защото трябва, когато целият им свят умира и те не искат отново да го вдигнат - питах се защо го правят?
Как намират смелост да знаят, че докосват за последен път най-близкия човек и да стоят така смирени - удивявах се как могат да го правят?
Кога разбират, че дошъл е краят и не могат нищо за любовта си да направят - аз зная, че който иска, винаги успява!
Защо сами се провалят като отхвърлят любовта? Как е възможно сами проблеми да си създават и сякаш да поставят огромен камък на собствения си път? - необяснимо бе, погледнато отстрани.
"Обичах го" - най-смешната и лицемерна фраза. Как и кога разбра, че спря да го обичаш - питам аз? Събуди се днес и си каза "Аз вече не го обичам" - това ли е? Смешно е, защото когато си обичал, ти не можеш да забравиш, можеш само да го оставиш в сърцето си и той винаги ще бъде там. Обичал ли си? - значи си споделял, обещавал си, правил си всичко ...